ABC: Мрачната страница от кръстоносните походи — канибализъм

Кръстоносните походи предизвикват много спорове, защото се оказаха „актуална история“. От векове на Запад те са символ на саможертва. Православните, възмутени от опустошението на Константинопол през 1204 г., ги възприемат като ранен знак за западната агресивност. Мюсюлманите мислят същото — и не без основание: западната окупация на светите места продължава повече от 100 години. По онова време ислямският свят в много отношения е бил по-хуманен и толерантен от Запада, както се вижда от историята, разказана от автора по време на Първия кръстоносен поход.

Превод от ABC, Испания: 

Игралните филми не могат да ни предадат историята във всички цветове. Поне засега. Те не могат да предадат например вонята на безжизнените трупове, които лежат на бойното поле. През 12 век, по време на Първия кръстоносен поход, войната не мирише на дизел и барут. Тя издава зловонната миризма на пот и сухата топлина на пустинята. Това били различни времена: тогава хората се борили за Светата земя и за Божи гроб и затова с готовност приемали невъобразими мъчения — струвало им се, че ги приемат в защита на християнството. А ако мислите, че преувеличавам, просто си представете глада и отчаянието, през които трябвало да преминат кръстоносците в градовете Маар, където гладът ги принудил да ядат човешка плът.

Този несправедливо забравен епизод от историята е един от многото, за които професорът по средновековна история Томас Есбридж говори в новата си книга „Първият кръстоносен поход: новата история“ (2021).

Първи кръстоносен поход

Първият кръстоносен поход е организиран по време на изключително напрежение в църквата. Както обяснява пред вестник «ABC» историкът, автор на статии в списанията Descubrir la Historia, Historia Hoy и Muy Historia Carlos Nunez del Pino, той наистина е иницииран от папа Урбан II.

Канибализъм

…Този глад беше тъжна прелюдия към това, което предстоеше. След почивка по време на коледните празници, Есбридж твърди, че градът отново изпитал недостиг на храна. Есбридж пише:

«След като изядоха оскъдната си плячка, получена по време на грабежа на града, те отново бяха заплашени от глад.»

Военните лидери не можели да се споразумеят за разделението на властта. Линиите за доставка вече били слаби и това била последната капка. В града свършили запасите и тогава започнал глад — най-големият глад, изживяван някога.

„Линиите за доставка бяха оскъдни, но те се сринаха с настъпването на новата година. Бедните, които вече страдаха от глад по Коледа, изведнъж бяха напълно лишени от поминъка си. Всичко показваше, че ужасите от глада, които вече бяха причинили хаос сред франките по време на обсадата на Антиохия преди година, ще се върнат“, добавя експертът.

В летописите се казва, че отчаянието на християнските воини, заселили се в Маара, стигнало до такава степен, че кръстоносците започнали да „изкормват труповете на мюсюлманите“. И това било само началото. Ето как разказва за това летописецът Раймунд Агилерски:

„Тук нашите хора страдаха от глад. Втриса ме, че много от тях, които са стигнали до крайност на лудостта, причинена от липсата на храна, решиха да режат парчета месо от задните части на лежащите сарацини, които след това изпържиха и изядоха полуопечени».

Есбридж събрал доказателства, че „недостигът на храна стана толкова силен, че някои християни с радост изядоха гниещите трупове на сарацините, изхвърлени в блатата три седмици по-рано“.

Авторът определя случилото се в Маара като „едно от най-прословутите зверства, извършени от войските от Първия кръстоносен поход“.

Още през Средновековието канибализмът е практика, която християните възприемат с истинско отвращение. В същото време убиването и ограбването на притежанията на враговете се смятало за нещо напълно нормално.

Било допустимо да се убива, но било недопустимо врагът да бъде изяден.

Затова летописците описват канибализма с особени подробности.

Есбридж също твърди, че тези истории «имали някакъв краткосрочен ефект». Новината за канибализма стигнала до близките градове и мюсюлманите започнали да представят кръстоносците като демони с рога и опашки, кръвожадни, но непобедими същества. Очевидно тази тъмна легенда накарала мюсюлманите да поискат от кръстоносците мир дори преди те да започнат както следва своята експанзия.

Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front

Източник: https://www.abc.es/historia/abci-canibalismo-cruzadas-tragedia-obligo-cristianos-comer-musulmanes-202103010106_noticia.html