Защо темата за унищожението на съветските хора стана актуална едва 75 години след Победата?
Съветските военнопленници, загинали в нацистки концентрационни лагери по време на Великата отечествена война, независимо дали са цивилни или войници на Червената армия, трябва да се считат за жертви на геноцида срещу гражданите на СССР.
За това пише помощникът на президента на Русия Владимир Медински в статията си, посветена на 78-годишнината от освобождението на град Ржев от нацистките нашественици (3 март 1943 г.).
Той припомня, че „партизаните или дори просто мъжете в наборна възраст, които са били заловени в окупираните територии, често попадали в лагери за военнопленници. Те не са били военнослужещи“.
И тъй като е известно, че „нацистите умишлено унищожиха около 3,1 милиона съветски военнопленници (около 60% от броя на военнопленниците), то стотици хиляди от тях са цивилни, убити под прикритието на военнопленници!“
Според Медински в нито една война в цялата християнска история на човечеството довеждането на пленниците до смърт чрез изтощение и изтезания не е достигало такъв мащаб, както в нацистките лагери. Това се отнася главно за съветските военнопленници. Тъй като смъртността на съюзническите войници, държани в плен на Германия — САЩ, Англия, Франция — остава в рамките на три до четири процента.
Геноцидът, както отбелязва Медински, на международно ниво признава унищожаването на евреите (броят на жертвите е 6 милиона души), на ромите (от 200 хиляди до 1,5 милиона), на сърбите (от 200 хиляди до 800 хиляди). Но «плановете и действията на елита на Третия райх срещу съветския народ далеч надхвърлят желанието за унищожаване на всякакви отделни «национални, етнически, расови или религиозни групи», както е определено от Конвенцията», пише той. Това е Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид, която влиза в сила на 12 януари 1951 година.
В случая със Съветския съюз, според помощник на президента Путин, плановете на нацистите са били много по-мащабни:
„Всъщност цялото население на СССР, независимо от тяхната етническа (расова) или религиозна принадлежност, е било в „групата“ за унищожаване от нацистите.
Вината на руснаците, евреите, беларусите, татарите, украинците или чувашите пред Хитлер е била само в това, че те са граждани на СССР, отровени от „комунистическата идея“.
И — най-важното — те просто живеели в земи, обект на, според плановете на Хитлер, „безпощадна германизация“.
Медински подчертава, че случилото се е важно да се назове правилно в съвременните условия. Защото преди 30 години никой дори не би си помислил „подигравателно да се упражнява с реторика, която оприличава на хитлеристка Германия и сталинския СССР“. А днес „знакът за равенство между нацистката свастика и червената звезда“ вече е залегнал в закононите в някои страни.
Всички знаят за Холокоста. В някои страни (например в Германия) можете дори да получите затвор до 5 години за отричане на Холокоста. Но по някаква причина светът не иска да знае за катастрофата в СССР, за това, което са правили нацистите, както и техните съюзници и поддръжници в окупираните територии на СССР. Нещо повече, онези, които Червената армия освободи от нацизма, сега обвиняват Русия, че разпалва война.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front