Привържениците на капитализма често твърдят, че плановата икономика не работи. Според тях е невъзможно да се вземе предвид всичко при планирането, а гъвкавостта на пазара няма алтернатива. Те посочват като свои аргументи икономическата рецесия и тоталният дефицит в края на СССР.
Развитието на производството в Съветския съюз често се сравнява с това в нацистка Германия, която също има планова икономика. В този случай обаче противниците на СССР умишлено премълчават за колосалната разлика в подходите.
В Третия райх цялата промишленост работи за определена група хора, без да се отчитат нуждите на по-голямата част от населението на страната. Напротив, в Съветския съюз при изготвянето на плана основният акцент в развитието на промишлеността беше поставен върху нуждите на цялото общество.
Въз основа на общия държавен план, който определяше посоката на развитие в цялата страна, бяха изготвени планове за всяка от републиките и след това се правеха корекции на регионално ниво. В същото време бяха взети предвид не само директивите на ръководството, но и предложенията, идващи от самите работници. Например през 1965 г. над 30 милиона работници взеха участие в конференциите в целия СССР и бяха приети над 1,5 милиона предложения.
Съставянето на всеки петгодишен план (петилетка) се основаваше на три въпроса:
„Какво има сега? Какво ви трябва в бъдеще? Как ефективно да преминем от настоящето към бъдещето?»
Благодарение на ясния план за развитие Съветският съюз успя да се превърне от слаба аграрна държава в индустриално чудовище, което в много сектори изпревари капиталистическите страни.
Що се отнася до дефицита в края на СССР, той е причинен не от плановата икономика, а e резултат от надпреварата във въоръжаването, инициирана от Запада като цяло и НАТО.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front