Китай проучва въпроса за ограничаване износа на редкоземни минерали, които са от решаващо значение за производството на американските изтребители F-35 и други модерни оръжия.
Превод от Haqqin (Азербайджан):
Те не са толкова много, само 17 елемента със странни имена — самарий, европий, лутеций и т.н. Но без тях — нито балистични ракети, нито приложение за доставка на храна по iPhone, нито високотехнологично производство. Един изтребител F-35 отнема 417 килограма редкоземни метали, само грам е достатъчен за смартфона — но той е необходим постоянно.
Тези материали не са толкова редки. Можете да ги получите от находищата във Виетнам, в Малайзия и в Мианмар, има много от тях в Австралия и в самите Щати. Но обработката им е дело само на Китай.
През целия 20-ти век същите тези американци свободно ги добиваха, например в Калифорния, и не познаваха нуждата. Оказа се обаче, че страничните продукти от преработката са токсични, вредят на околната среда и могат да бъдат радиоактивни. В резултат на това приетите екологични стандарти направиха добива на редкоземни метали в САЩ твърде скъп. И през 90-те години той напълно се премести на територията на Китай, който днес представлява 84% от всички доставки в света. А тези пазари се оценяват на общо 13 милиарда долара годишно.
Затова плановете на Пекин да ограничи този износ поставят Вашингтон в много неудобно и необичайно положение за него: това са американците — тези, които обичат да поставят някого на куката. За тях е изключително необичайно да бъдат в тази си роля с всички произтичащи от това последствия.
През 2015 г. минната корпорация Molycorp, единственият основен производител на редкоземни метали в САЩ, фалира. В резултат на това цялото производство на високотехнологични американски джаджи зависи от доставките от Китай.
Нека наричаме нещата с истинските им имена — доставките зависят от добрата воля на Пекин, което отваря много интересни възможности за КНР да повлияе върху високотехнологичното производство в Америка.
И Европейската комисия работи по стратегия за намаляване на зависимостта на европейската индустрия от доставките от Китай и осигуряване на финансиране за нови производители — но тук всичко е разклатено и мъгливо.
Дали Пекин наистина е успял да удари САЩ по ахилесовата пета и какъв ще бъде отговорът на Вашингтон на това предизвикателство — времето ще покаже. Но развитието на ситуацията обещава да бъде изключително интересно и драматично.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front