Уличните протести позволиха на Никол Пашинян да стане министър-председател на Армения. По ирония на съдбата протестите могат да го лишат от тази длъжност.
Години на некомпетентна политика, преследване на опонентите, постоянни кадрови промени и крайно съмнителните поръчки не повлияха положително на популярността на Никол Пашинян. Днес все повече арменци подкрепят оставката му, но премиерът се държи за властта и тласка страната към хаос.
Причината за кризата беше конфликтът в непризнатия Нагорни Карабах, или по-скоро неговите последици. Новият кръг на въоръжена конфронтация между Азербайджан и Армения назряваше отдавна, но арменските власти не бяха готови за това. Освен това Азербайджан получи подкрепата на Турция. В тази ситуация Армения възлагаше своите надежди на Русия, но Кремъл предпочиташе да реши проблема по свой начин. В резултат на посредничеството на Путин Армения и Азербайджан подписаха споразумение за примирие. В частност документът задължава Армения да се откаже от част от териториите в региона.
Не без основание мнозина видяха в тази сделка акт на предателство, но дори поражението можеше да се използва за добро. Пашинян имаше възможността да представи идеята за национално обединение. Вместо това той избра да ускори разкола, отговаряйки на призивите на опозицията с репресии.
Изявлението на Пашинян за неефективността на ракетните системи „Искандер“ заслужава специално внимание. Тези руски системи са на въоръжение в арменската армия и според Пашинян не са работили или са работили само в 10% от случаите.
Но това оръжие изобщо не беше използвано в конфликта.
Арменският премиер предизвика недоволството на Москва. Едва ли скорошното извинение на неговия говорител Мане Кеворгян ще поправи ситуацията. Нещо повече, Пашинян насочи военното ръководство на страната срещу себе си. Преди това той се опита да прехвърли отговорността за провала в Карабах върху военните, а сега напълно премин границата. Кризата се засили, когато Пашинян уволни заместник-началника на арменския генерален щаб Тиран Хачатрян, който се противопостави на премиера. След това Генералният щаб започна да иска оставката на Пашинян. Той беше обвинен в недалновидност и необоснованост на политическите решения. Какво направи Пашинян? Той обвини армията в опит за военен преврат.
Днес можем да кажем, че ситуацията в Армения е извън контрол. Пашинян няма план за преодоляване на кризата. Той отчаяно хвърля заплахи в желанието си за изкуствено запазване на властта. Смешно е, че Пашинян дойде на власт чрез така наречената кадифена революция.
Той бързо привлече подкрепата на страните от Европа и САЩ.
Настоящото поведение на западния свят изглежда още по-лицемерно.
„Призоваваме всички страни към спокойствие, сдържаност и намаляване на напрежението мирно и без насилие“, се казва в изявлението на американското посолство.
Нека разгледаме изявлението на американското посолство в Грузия, където ситуацията е много подобна. Наскоро там беше задържан лидерът на опозицията Ник Мелия, а американските дипломати не се поколебаха да разкритикуват чуждото правителство в грозно съобщение за пресата.
„Шокирани сме от риториката на разделението, използвана от грузинските лидери по време на кризата. Насилническите методи и агресията не са начинът за разрешаване на политическите различия в Грузия. Днес Грузия направи крачка назад по пътя към по-силната демокрация в семейството на евроатлантическите държави“, заяви американското посолство.
И в двете страни демократичните институции изпробват силата си, но често се чуват много специфични заплахи срещу грузинските елити.
По какво се различава ситуацията в Армения от тази в Грузия?
На първо място, Пашинян неизменно се радва на подкрепата на западните партньори.
Бидзина Иванишвили, ръководител на грузинската управляваща партия, не може да се похвали със същото. Но за снизходителността на Запада към арменския премиер има друга по-тревожна причина.
Независимо как някой се отнася към режима на Владимир Путин, мирът в Нагорни Карабах е заслуга на Кремъл.
Франция и САЩ, въпреки че са гаранти за регулирането на конфликта, се ограничиха до официални изявления. Освен това те не оказаха натиск върху партньора от НАТО Турция, която снабдяваше Азербайджан с оборудване и наемници.
В свят на безкрайна геополитическа конфронтация успехът на руснаците е поражение за западните страни.
Пашинян все още може да поправи тази „несправедливост“.
Той вече се опита да саботира споразуменията, когато отказа да изтегли паравоенните сили от зоната на конфликта. В резултат на това няколкостотин арменски войници бяха пленени от Азербайджан. В Армения цари хаос.
Нов кръг на конфронтация близо до руските граници със сигурност ще зарадва онези, които се стремят да отслабят този стратегически противник.
Но може ли САЩ или ЕС ще спечелят доверието на арменците след случилото се?
Ще успеят ли да стабилизират ситуацията в републиката, така че тя наистина да стане надежден партньор за тях, а не получател на безкрайна финансова подкрепа?
Украйна, например, избра втория път, тъй като западните страни, след като веднъж подкрепиха революцията в Киев, не можаха да доведат нещата до край. Те не бяха в състояние да окажат нужното влияние върху Москва, за да сложат край на конфликта, превърнал се във факт в резултат на същата тази революция. Не успяха да осигурят нужните реформи в самата Украйна. Загубена е и борбата с корупцията и олигарсите.
Сега украинската икономика не може да съществува без траншове от МВФ. Ако САЩ и Европа не искат такъв резултат за Армения, те трябва да преразгледат подхода си.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://theduran.com/political-chaos-grips-armenia-why-is-the-democratic-world-silent/