Според автора запазването на паметта за нацизма е основният лост за натиск върху Германия по време на строителството на Северен поток 2. В същото време газопроводът ще бъде завършен при всички положения, тъй като това е начинът за оцеляване в Берлин, сигурен е авторът. FP дава няколко интересни аргумента.
Превод от Foreign Policy, САЩ:
Нито една страна не е осмислила своето минало толкова щателно, колкото това е направила Германия. Въпреки това, историята продължава да се намесва практически във всеки въпрос на външната й политика.
Голяма част от това идва отвън: някои страни се позовават на нацисткото минало, припомнят Третия Райх, за да засрамят Берлин заради санкциите, слабите членове на ЕС се пречупват пред предполагаемото връщане на господството на Германия в Европа.
В подобно използване на миналото на Германия има сюрреалистично лукавство. Нито един честен наблюдател не може да твърди, че икономическата политика на съвременнна Германия с каквото и да било напомня на икономиката на нацисткия период. Нито един здравомислещ немски лидер не счита, че увеличаването на разходите за отбрана задължително ще завърши със завземането на Полша. Но запазването на паметта за нацизма се оказа мощно оръжие както за критиците на Германия, които искат да сдържат икономическата и политическата власт на страната в Европа, така и за самите немски политици, които отчаяно искат да избегнат собственоръчно създадените политически кризи. Именно от тази гледна точка може най-добре да се разбере ситуацията около «Северен поток 2».
«Северен поток 2» е газопровод, който, ако бъде завършен, ще изпомпва газ директно от Русия до Германия, въпреки възраженията на ЕС. Мотивите на Русия са напълно разбираеми: като доставя газ по дъното на Балтийско море, а не през украинска територия, «Северен поток-2» ще изключи Украйна от транзитната система за руски газ за Европа, ще разшири свободата на действие на Путин, ще лиши Киев от лоста за натиск върху Москва.
Това не е първият път, когато Русия, считайки се за независима държава, се опитва да се приближи до Германия.
Оказва се, че Германия трябва да плати за европейското единство, това факт става все по-забележим на фона на нарастването на шума в сферата на дипломацията. По силата на ръста на съпротивата срещу «Северен поток 2» в САЩ и ЕС, по-адекватните мерки в полза на газопровода (правото на Германия да взема собствени икономически решения, безпокойството около доставката на енергия, климатичните цели, страха да бъде ядосана Москва) отстъпват място на аргуметите, поставящи под съмнение здравия разум на Берлин.
Германия настоява, че другите страни нямат правото да се намесват в руско-германския проект, че важните решения относно политиката на ЕС трябва да се вземат в Берлин без участието на Полша или страните от Прибалтика, че САЩ просто искат да продадат своя газ.
Апогей на тази PR стратегия стана неотдавнашното изявление на президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, че Германия дължи на Русия «Северен поток 2» заради събитията от Втората световна война.
Дълбокото русофилство и антиамерикански настроения са факт в голяма част от немското общество.
Подобни настроения са разпространени не само в бившата Източна Германия. Усещането, че Русия — това е културната и духовна сестра на Германия, че американаската култура е търговска и безжизнена, че немците никога няма да се съгласят с пълната интеграция със «Запада», където господства Америка, имат отдавнашна история и се ползват с широка подкрепа сред немските избиратели.
Малко са тези във Вашингтон, които се замислят над следното: че правителството на Германия счита «Северен поток 2» за способ за оцеляване и има намерението да го завърши на всяка цена.
Никакви американски санкции няма да убедят Меркел да позволи на Путин да врътне крановете в годините на избори. Какви мита от страна на САЩ, никакви задължиния към НАТО няма да я убедят да подрони доходите и кредитоспособността на немската промишленост.
Никаква солидарност между САЩ и ЕС няма да я подтикнат да посегне на суверенитета на икономиката на Германия.
Тя няма да рискува да изплаши избирателите от своята партия. Тя не остави нито на себе си, нито на Байдън никакъв изход.
Като резултат можем да очакваме, че Германия ще продължи курса си, може би, давайки на Вашингтон символични обещания по отношение на Китай и военните разходи, а на Украйна търговски компенсации. Ако и когато тръбопроводът бъде завършен, викове на безпокойство ще се чуят от Украйна, Полша, страните от Прибалтика, намеквайки за съветско-германското тайно споразумение от 1938 година.
Доколко тези твърдения ще бъдат справедливи и точни, ще трябва да се обсъди.
А кой е виновен за това — не.
Автор: Джеръми Стърс, ст.н.с. към програмата Атлантически съвет «Бъдещето на Европа», по-рано съветник в посолството на САЩ в Берлин.
Петя Паликрушева, превод и редакция, Българска редакция на News Front
Източник: https://foreignpolicy.com/2021/02/25/germany-will-never-back-down-on-its-russian-pipeline/
(редакцията НЕ споделя редица от твърденията на автора. Публикуваме част от статията с една единствена цел — да запознаем читателите с различните мнения по темата, бел.ред.)