През 2008 г. централните банки приложиха така наречената програма за облекчаване на кредитната политика. Централните банки направиха огромни финансови инвестиции в банки, казано с думи прости — пуснаха печатните машини. Днес все повече специалисти, включително архитектите на тази програма, говорят за нейните огромни недостатъци. Според вечния закон за измамите бедните ставанаха още по-бедни, богатите още по-богати. Оказа се, че когато се инжектират пари в икономиката, собствениците на активи стават по-богати — собствениците на апартаменти, собствениците на земя, акционерите. А хората, които не притежават активи (предимно млади хора), получиха увеличение на наема и намаление на реалните доходи.
Превод от New Statesman (Великобритания):
На Майер Амшел Ротшилд приписват фразата: „Дайте ми контрол над парите на държавата и ще ми е все едно кой пише законите в тази държава“.
В Европа цялата власт и мощ не е концентрирана в заседателната зала на съвета на директорите на най-голямата европейска компания, нито в офиса на най-богатата европейска банка, нито дори в офисите на Бундестага на Ангела Меркел.
Те са съсредоточени на друго място — в незабележимия офис на седмия етаж на Европейската централна банка (ЕЦБ), с изглед към бившия пазар за месо на едро. Този офис прилича на крайградски информационен център: оголени стени, боядисани в матово бяло, високи прозорци от пода до тавана и маси, неразделени с прегради, върху които тук-там лежат слушалки и микрофони, има монитори и на практика няма нищо друго.
Основното тук е атмосферата на секретност: в офиса няма мобилни телефони, записват се всички телефонни разговори и е забранено да се носят тетрадки и таблети извън помещенията. Именно в тази стая, наречена „кухня”, 20 търговци, в най-големия финансов експеримент в историята, помагат да се „създадат” три милиарда евро на ден, като натискат клавишите на компютрите.
От самото начало на световната финансова криза през 2008 г. централните банки в големите държави спечелиха безпрецедентно влияние. С едно публично съобщение те могат да предизвикат икономическа рецесия или възстановяване, да създадат или унищожат милиони работни места и да променят драстично потока от трилиони долари, циркулиращи в глобалната финансова система.
За по-малко от десетилетие кухните на централните банки в САЩ, Европа, Великобритания и Япония наводниха финансовите пазари с над 8 трилиона долара в брой в системата, наречена «количествено смекчаване» или «смекчаване на парично-кредитната политика» (QE).
В страните, в които тези банки контролират валутата, това се равнява на десет хиляди долара на човек, включително на децата.
Bank of England, централната банка на Обединеното кралство, която започна да създава стотици милиарди лири в собствената си кухня през март 2009 г., оправда новите си приоритетни пълномощия, използвайки най-твърди изрази:
„Без действията на банката повечето хора в Обединеното кралство биха били в много по-трудна позиция. Икономическият растеж би бил по-малко интензивен. Равнището на безработица би било по-високо. Много компании биха затворили. Това би имало значителен вреден ефект върху вложителите и пенсионерите, както и върху всички останали групи в нашето общество.»
Ако работите във финансите или в някой от неговите клонове, които служат като „канали за дистрибуция“ — в областта на правото, счетоводството и консултациите, то този поток от пари несъмнено би бил изключително положителен и не може да не ви зарадва. Растежът на собствеността, капиталовите пазари и дълговите пазари увеличиха глобалния частен капитал с две трети до 166 трилиона долара от 2008 г. насам, според Boston Consulting Group, благодарение на финансовите инжекции, спонсорирани от централната банка.
Но за мнозина — особено за младите хора с малко активи — тази епоха на безпрецедентен просперитет на централната банка се характеризира с несигурност на работното място, нарастващи цени на жилищата, ниски реални заплати и нарастващо неравенство между тези от „единия процент“ (най-богатите хора) и останалите хора.
Въпреки че хората наричат системата за облекчаване на кредитите или инжектирането на пари в икономиката „печатане на пари“, благодарение на технологиите централните банки всъщност не се нуждаят от печатане на пари в брой. В днешно време по-голямата част от парите са електронни пари, които представляват цифри, които отразяват баланса на онлайн банкова сметка. Веднага след като компютърът генерира тези електронни пари, финансовата помощ може да бъде инжектирана през интернет пространството.
Стремителият ръст на цените на жилищата нямаше да имат толкова голямо значение, ако печалбите растяха с приблизително същите темпове. Но това не се случи. Според строителна компания в страната, средната цена на жилищата във Великобритания е надвишила нивото на заплатите шест пъти, в сравнение с историческата средна стойност от 4,5.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Белгия, Нова Зеландия, Обединеното кралство, Австралия, Канада, Швеция и Норвегия цените на жилищата спрямо доходите надвишават средните си исторически стойности с поне 20%. А в градовете на тези страни, където има по-висока концентрация на финансови работници (и където всъщност се натрупват печалби от въвеждането на системата за облекчаване на кредитната политика), това съотношение обикновено е много по-високо. За собствениците на имоти това се превърна в „златна мина“.
А за младите хора, сред които броят на собствениците на жилища е по-малък, това беше катастрофа.
Проспериращите инвеститори, които вече са получили справедливия си дял от плодовете от паричното дърво, ще продължат да пируват.
Привържениците на облекчаването на кредитите посочват, че като поддържат ниски лихви за правителството — както и за банките и потребителите — централните банкери са помогнали на всички ни да избегнем още по-трагични икономически шокове. В речта си миналата година членът на Комитета по паричната политика Гертян Влиеге, който подкрепя облекчаването на политиката, призна, че собствениците на жилища са се възползвали от огромни финансови стимули от Банката. Той обаче добави:
„Ако целта е да направим жилищата по-достъпни, тогава повишаването на лихвените проценти и задействането на по-висока безработица и по-ниски заплати вероятно ще бъде контрапродуктивно … и не чрез увеличаване на достъпността на жилищата, а чрез по-нисък растеж на доходите и по- високи ипотечни разходи.»
В момента това е същото като да пиеш вино на парти. Знаете, че утре ще имате махмурлук, но все пак пиете, опитвайки се да не мислите за това и да отложите махмурлука за по-късно.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
Източник: https://www.newstatesman.com/politics/economy/2017/10/how-world-s-greatest-financial-experiment-enriched-rich