Администрацията на Байдън трябва да признае, че по някои въпроси, особено по отношение на вътрешната ситуация в Русия или нейните ключови интереси в областта на сигурността, тя може да направи малко, за да застави Москва да види света по същия начин като Вашингтон. Някои може да осъдят тази позиция като пораженческа. Но това е геополитическата реалност, счита авторът.
Превод от Newsweek (САЩ):
Главният дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел пристигна в Москва на 4 февруари с ограничена мисия, за да разбере дали руският президент Владимир Путин е заинтересован да се върне към конструктивните отношения със Запада. Вместо това бившият испански външен министър се върна в Брюксел унижен, предизвиквайки враждебност и обществено осъждане дори за опита си да влезе в диалог с руския си колега.
Ако многодневното пътуване на Борел до руската столица показа нещо, то е, че руските власти няма да правят компромиси по въпроси, засягащи техните собствени чувствителни въпроси в страната.
При взаимното експулсиране на дипломати от Русия и Европа и тежкото телефонно обаждане между американския президент Джо Байдън и руския президент Путин в края на януари, общите отношения между Москва и Запада се отразяват като в капка вода — все по-студена и по-студена.
В последно време санкциите не допринесоха много за промяна на поведението на Русия — особено по въпроси, които Москва смята за ключови за своите национални интереси.
Въпреки презрението, с което международната общност се отнася към Русия от няколко години, нейната дипломатическа изолация в Съвета за сигурност на ООН и целенасочените действия на руските кораби, доставящи гориво до Дамаск, руските военни сили и ресурси остават в Сирия. Те засилват позицията на правителството на Асад, докато то потиска съпротивата на последните бунтовнически формирования в североизточната и северозападната част на страната. Руските танкери продължават да подпомагат президента на Венецуела Николас Мадуро, като доставят венецуелски петрол на азиатските купувачи.
Въпреки факта, че именно Русия е втората по големина държава по броя на санкциите, наложени й от САЩ през последните десетилетия, няма значителни промени в руската външна политика. Колкото и с право Вашингтон да се възмущава от отношението към Навални и задържането на хиляди руски демонстранти за изразяване на тяхното мнение, трудно е да си представим как пакет от още по-строги санкции срещу Русия би заставил Кремъл да се съобрази с исканията на САЩ.
За американските политици Русия е неразрешим проблем.
Действията на Русия често пораждат страх или откровен гняв, но САЩ не могат да отстъпят Москва или да я игнорират изобщо.
Русия е най-голямата ядрена сила в света, утвърди се като страховит геополитически играч и вече има навика да предизвиква американските военни в няколко региона. Силно враждебните отношения с Москва ще добавят риск към влошаващите се двустранни отношения между Русия и САЩ в момент, когато отворената комуникация става все по-непопулярна.
Администрацията на Байдън трябва да признае, че по някои въпроси, особено по отношение на вътрешната ситуация в Русия или нейните ключови интереси в областта на сигурността, тя малко може да направи, за да застави Москва да види света по същия начин като Вашингтон. Някои може да осъдят тази позиция като пораженческа.
За съжаление това е геополитическата реалност.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
Източник: https://www.newsweek.com/can-west-deal-putin-opinion-1570004