Един от най-належащите проблеми на британското общество остава засилващата се политика на расова дискриминация, редовно отбелязвана от представителите на Съвета на ООН по правата на човека.
Концепцията за превъзходството на една раса над други, основана на ксенофобията, особено се засили в рамките на жестоката икономическа ситуация, създадена от поредицата от събития — излизането на Великобритания от състава на ЕС, коронавирусната пандемия, а също серията от протести на Black Lives Matter.
Но този факт не е изненада, имайки предвид, че расовата дискриминация във Великобритания има корени в недрата на Британската импеприя, чията идеология за превъзходство на бялата раса напълно би могла да послужи като начало на зараждането на нацистката философия.
Подробнотси за това как «недостойните» раси са били принесени в жертва на икономическия подем на могъщите държави традицонно биват подминавани в британските учебници по история, създавайки така имидж на образцова демокрация на страната.
Недостатъчното информация за действащата идеология на расово неравенство затруднява съвременното и адекватно реагиране в случаите на правонарушения на базата на расови предразсъдъци. Както съобщава The Guardian, позовавайки се на Министерството на вътрешните работи на Великобритания, делът на престъпленията на базата на неприязън към тъмнокожото население нараства ежегодно, съставяйки през 2019-2020 години 72 %.
Ситуацията се влоши в резултат на бунтовете на BLM и ответните протести, в които участваха ултрадесни активисти, отрицаващи принципите на мултикултурализма.
В доклада на лейбъриста Дейвид Лам се съдържат данни за често необоснованата употреба от полицията на физическа сила и специални средства по отношение на афро-карибската диаспора.
Известно е, че тъмнокожите граждани 3 пъти по-често са подлагани на съдебни обвинения и последващ затвор.
По-малка заплаха за жените, но не по-малко значителна за благополучието на населението, носи разликата в достъпността за трудоустройство и ръст в кариерата, при получаването на средно и висше образование и дори жилища за представителите на расовите малцинства.
Британският Институт за расови отношения цитира стряскаща статистика, съгласно която само 6 % от тъмнокожото население имат правото да заемат ръководни позиции, доходът на средностатистическия сътрудник, принадлежащ към т.нар. обществен слой BAME (Black, Asian and Minority Ethnic: тъмнокожи, азиатци и етнически малцинства) е половината от дохода на коренния бял британец.
В същото време нивото на образование, квалификация и опит са едникви. В публикацията на Financial Times по дадената тема се отбелязват и трудностите при трудоустройство: тъмнокожите са принудени да изпращат 74 % повече заявлеия, отколкото белите, за да получат възможност да отидат на събеседване за получаване на желаната длъжност.
В статията на The Guardian със стряскащото заглавие «Расизмът, който погуби Джордж Флойд, избуя във Великобритания» расовата дискриминация се представя като факт на международно ниво, който засяга 36 % от представителите на африканската и азиатската диаспора, живееща в Британия, които не разполагат с доходи и живеят на ръба на жизнения минимум.
Оттук следва и разликата между бялото население и етническите малцинства в статистиката на леталните изходи от COVID-19.
Авторът на статията отбелязва, че преди публикуването на отчета на Националната служба по здравеопазване на Великобритания по въпросите на коронавирусната пандемия, правителството е отстранило ключов раздел, съдържащ данни за ролята на дискриминацията, потенциално съдействаща за повишената смъртност на тъмнокожото население.
Расисткият уклон и изказванията в тази сфера на британския премиер Борис Джонсън са известни. Той се застъпи за паметника на Чърчил по време на нападките на вандалите в рамките на протестите на BLM. Тази тенденция напълно се вписа в скандала с поколението Виндраш — трудовите мигранти, пристигнали във Великобритания между 1948 и 1971 години от страните от Карибския басейн и впоследствие лишени от работа, жилища и право да ползват възможностите на Националната система по здравеопазване.
Великобритания трябва да се откаже от политиката си на двойни стандарти, при които принципът на социалното равенство априори не може да се поддържа.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front