15 февруари 2021-Нюз Фронт.
Норвегия се опитва да се оправдае за пристигането на американски стратегически бомбардировачи в страната: според норвежкия министър на отбраната Русия «няма причина да се възмущава». По думите му също няма опасност за страната. Просто бомбардировачи. Звучи неубедително. Защо в този случай руското външно министерство реагира изключително остро на това събитие и каква е заплахата от тези самолети за сигурността на Русия?
Руското външно министерство реагира остро на новините за бъдещото разполагане на бомбардировачи B-1B на ВВС на САЩ в Норвегия. В околопатриотичните руски кръгове битува мнението, че тези самолети не са опасни за Русия. В краен случай руските С-400 ще се справят с тях. Но защо тогава руското външно министерство толкова внимание обърна на плановете на САЩ да изпратят бомбардировачите си в Норвегия, и разгледа това като необичайна стъпка в ескалацията на напрежението в руско-американските отношения?
Още повече, че Норвегия всячески се старае да убеждава, че няма нищо страшно в това, и че пристигането на бомбардировачи на САЩ в страната е нещо едва ли не незначително.
„Фактът, че нашите съюзници провеждат учения с нас, е част от политиката на Норвегия за сигурност и естествено по отношение на сътрудничеството в рамките на НАТО. Русия знае това добре, няма реални причини за възмущение … Не говорим за създаването на някаква американска база в Норвегия. Американските самолети ще останат в норвежката авиобаза за кратък период от време “, казва норвежкият министър на отбраната. Очаква се американските бомбардировачи да останат в Норвегия за един месец.
За да разберем подтекста и значението на появата на американски бомбардировачи в Норвегия, първо си струва да припомним няколко важни неща относно сигурността на Русия. А основата на сигурността на Руската Федерация е ядреното сдържане. Точно това предотвратява превръщането на страната в бойно поле.
Ядрено възпиране и въздушни заплахи
Ядреното възпиране се осъществява от стратегическите ракетни сили (Ракетни войски със стратегическо назначение — РВСН)
стратегически ракетни сили), стратегически ракетни подводни крайцери (РПКСН) на руския флот с балистични ракети на борда и стратегически бомбардировачи на руските ВКС , въоръжени с крилати ракети с голям обсег на действие. Всички заедно тези сили обикновено се наричат стратегически ядрени сили — СЯС Всеки от компонентите на стратегическите ядрени сили има своите предимства и недостатъци.
РВСН- това е мощ и скорост на залпа
Системите за контрол и управление на този вид войски са такива, че командването за изстрелване и самото изстрелване на ракетите могат да преминат по-бързо от времето за полет на вражеските ракети, независимо дали са изстреляни от САЩ. И този удар е наистина мощен и точен. Но има и недостатък — противникът знае позицията на всяка шахта и местоположението на подвижните наземни ракетни системи (ПГРК) с точност до метър. Освен това, ако теоретично врагът успее да неутрализира контрола на стратегическите ракетни войски за десет до петнадесет минути, като не позволява командването за изстрелване, тогава той има възможност да унищожи ракети на земята с внезапен ядрен ракетен удар.
Авиацията дава гъвкавост при нанасяне на ядрени удари и възможността да се повтарят многократно от един и същ носител. Но бомбардировачите са много уязвими преди първия удар на врага. Всъщност, ако самолетът не е в непосредствена готовност за излитане (включително екипажът), тогава такъв бомбардировач изобщо няма да издържи ядрена атака — няма да има време да се изтегли от атаката.
Военноморският флот е необходим само за да се гарантира, че дори в случай на внезапен пропуснат удар (когато нито Стратегическите ракетни войски, нито авиацията оцелеят или едва оцеляват), предоставят възможност за нанасяне на гарантиран ответен удар. Лодката е под вода и дори при ниска скорост изминава стотици километри на ден. Районите за изстрелване, от които може да се насочват ракетите, не са известни на врага със сигурност. Това всъщност е застраховката на Русия срещу най-неблагоприятния сценарий от всички възможни развития. Американците многократно са разигравали
на ученията офанзивна ядрена война срещу Русия и често стратегическата подводница, която са пропуснали, се оказва факторът, който намалява значимостта на всички американски успехи до нула.
Пълният залп само на една „Борей“ или дори на стара подводница от проект 667BDRM е най-малко четиридесет милиона трупа от другата страна, ако се нанасят удари по градове, и от другата страна разбират това много добре.
Излитането от територията на САЩ може да бъде засечено предварително чрез разузнаването. Редовните полети в Норвегия ще означават, че руското разузнаване просто ще е претоварено от тези предупреждения, след което много години подред нищо не се случва.
И тогава те просто ще изстрелят ракети половин час след излитането. В същото време в друг театър на военни операции, в Тихия океан, САЩ отдавна са готови за такава операция — авиобазите в Аляска и Алеутс предоставят такава възможност по всяко време.
Естествено, подобна атака срещу подводни бази на руския флот няма да бъде изолирана операция.
Всичко това, разбира се, не означава, че утре американците ще предприемат и ще започнат ядрена война. Но това, което правят, изглежда точно като подготовка за такава…
Ася Иванова-Зуан