Бързата модернизация на руското летище означава, че Москва поема контрола над цялото Средиземно море и половината Европа.
Американски експерти и военни озадачено се почесват по главите. Сателитните снимки на руската авиобаза Хмеймим в Сирия, направени в края на декември миналата година, показаха, че на това вече доста модерно руско летище е започнала мащабна реконструкция на две писти. С каква цел? В крайна сметка дори гигантските военно-транспортни самолети на руските ВКС Ан-124 «Руслан» са кацали успешно на Хмеймим повече от веднъж и без затруднения?
Американските разузнавателни спътници обаче свидетелстват: така наречената „западна“ част на летището, чиято дължина преди беше с впечатляващите 2895 метра, спешно се удължава от двете страни. Съдейки по мащаба на работата, пистата ще стане с 304 метра по-дълга. В същото време този «бетон» се разширява по цялата си дължина с 8 метра (до около 52-54 метра). Между двете писти също се изгражда нова писта за рулиране.
Американското издание The Drive предполага, че руснаците се нуждаят от всичко това, за да могат да приемат «Руслани» в Сирия с още повече товари на борда си. Освен това, според изданието, след удължаване на пистата руските ВКС вероятно ще могат да разположат в авиобазата бомбардировачите си с голям обсег Ту-22М3 и дори по-тежките „стратези“ Ту-95МС или дори Ту-160.
Друг задграничен източник предполага, че руски противоподводен самолет с голям обсег от типа Ту-142 с максимално полетно тегло 185 тона сега ще бъде базиран в Хмеймим. Тъй като в този случай няма да се налага да се харчи огромно количество гориво за полети до тези региони от вътрешните летища на Русия, както се прави до момента, радиусът, времето за патрулиране и следователно ефективността на търсенето на американски ракетни подводници ще се увеличи значително.
Така руските анти-подводни «войници» ще поемат контрола не само върху цялото Средиземно море, но и върху част от Атлантическия океан. А не е изключено (при определени външнополитически условия) — над Индийският океан.
Вероятно всичко това наистина ще се случи. И определено ще даде на Русия допълнителни стратегически предимства в тези региони. Изглежда обаче, че основната идея на настоящите трансформации в авиобазата Хмеймим е различна. Предлагам да обърна внимание на още една новина, която според мен може да е в пряка връзка с горепосочените събития на сирийска земя.
На 6 февруари агенция РИА Новости съобщи, че руските ВКС са провели успешни изпитания на най-новата крилата ракета с далечен обсег X-32. Изстрелванията са извършени от един от двата модернизирани бомбардировача с голям обсег Ту-22М3М. Тяхното производство тепърва се развива в Казан. Именно за този тип самолети е създаден високоточният X-32.
Програмата за модернизация на известните руски самолети Ту-22М3 в Ту-22М3М се контролирана в самия връх — от Кремъл. Което, очевидно, ясно демонстрира изключителната им важност. Защото през януари 2018 г., когато разработката тепърва започваше в Русия, Владимир Путин сметна за необходимо лично да посети авиационния завод в Казан. А две години по-късно, през май 2020 г., министърът на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу докладва на президента пред телевизионните камери, както следва:
„Вече имаме модернизирана техника — Ту-22. Това всъщност са нови самолети, няма да се впускам в технически подробности. Те се модернизират масово в завода в Казан.»
И така: „модернизираният Ту-22М3 извърши няколко изстрелвания на крилати ракети Х-32, които ще са в основата на ударното оръжие на модернизирания бомбардировач Ту-22М3М. Стрелбата се проведе като част от периодичните изпитания на изделия на военен полигон. Декларираните бойни характеристики на ракетите са потвърдени, точността на удара е „в мишената“, каза източникът на РИА Новости.
Мисля, че е логично да се приеме, че както гореспоменатите изпитания на Х-32, така и строителните трансформации, започнати с трескави темпове в авиобазата Хмеймим, са част от една и съща операция.
Ако всичко е така, най-вероятно Ту-22М3М наистина се подготвят за преместване в Сирия.
А пистата за тях трябва да бъде удължена и разширена поради факта, че тази също много тежка машина (максимално полетно тегло до 116 тона) е наследила един «общ» недостатък на всички бомбардировачи Ту-22 — много високата скорост на кацане (до 285 км / час). А за да потуши тази огромна скорост, не са достатъчни парашутите зад самолета. Изисква се значително пространство.
Но когато всичко приключи и поне няколко Ту-22М3М са в Сирия, това ще бъде много лоша новина изобщо за брадатите екстремистки фанатици, които почти бяха довършени в тази страна. За тях, бедните, подобни руски оръжия ще са меко казано мега и ултра шок и ужас.
Всичко, което се случва днес в Хмеймим, е адресирано изключително до онези, които подготвят война с Русия от другата страна на Средиземно море — за НАТО.
Защото в зоната на обсег на новите руски крилати ракети ще фигурира абсолютно нова посока за алианса: всички държави от южния му фланг — без изключение. И дори Централна и Източна Европа. А също — заплахата няма да идва от изток, както преди, а от юг. Това е нещо, за което никога не са се подготвяли нито в Брюксел, нито във Вашингтон.
За да отблъсне това главоболие, Западът ще се нуждае от допълнителни пари и нови военни усилия. Освен това не е съвсем ясно: от какъв род и от коя точно посока ще е заплахата за тях? Ще укрепват противоракетната и противовъздушната отбрана на Италия, Гърция, Франция? Но с какво? В крайна сметка Х-32 със скорост 1,5 километра в секунда следва целта на височина около 40 километра.
А това вече е стратосферата.
Нито една съвременна американска система за противоракетна отбрана, включително нито една ракета от клас Standard на глобалната система «Aegis», не е в състояние да ги достигне на такава височина.
Освен това Х-32 в полет два пъти превъзхожда максималната програмирана скорост на аеродинамичните цели, с каквато е програмирана американската Aegis. А в края на траекторията, точно над целта, руската ракета преминава в стръмно гмуркане. В този момент тя се озовава в своеобразна сляпа „фуния“ на проучвателния сектор на всякакви радарни станции, които никога не „виждат“ нищо точно пред тях. И следователно — не са в състояние да обезпечат обестрел.
В този случай, очевидно, най-естественото средство за реакция на САЩ и НАТО е единственото: да не се позволи на руските далечни бомбардировачи да се издигнат във въздуха от Хмеймим.
Т.е. — в случай на критично изостряне на ситуацията в света първи да нанесат внезапен удар по руската база. В миналото за целта САЩ използваха най-радикалното си средство — самолетоносачите.
Но ако Ту-22М3М скоро се появи в Сирия, то щатските «плавачи летища» в името на собственото си съхранение ще трябва да напуснат източното Средиземноморие.
Защото руските конструктори са предвидили още един вариант за въоръжение на този самолет — хиперзвуковата ракета Х-47М2 от комплекса «Кинжал» с далечина на полета до 2 000 км.
От нея на този етап няма абсолютна никаква защита — от нито една държава в света.
Както знаете, днес само тежките изтребители-прихващачи от типа МиГ-31К са способни да ударят самолетоносачите с «Кинжали». Те вече са на бойно дежурство в Южен военен окръг на Русия. Но беше обявено също, че бомбардировачите с голям обсег са много по-ефективни при използването на подобни оръжия.
Защото те ще ударят вражеските кораби със залп.
Под фюзелажа всеки скоро ще има не една, а четири точки на окачване за «Кинжали». Нещо повече. Ту-22М3М има много по-голям боен радиус от МиГ-31К. По тези две причини, в битка с самолетоносачи, Ту-22М3М ще бъде извън всяка конкуренция.
Вярно е, че проектирането в тази посока в Русия все още не е завършено, както може да се прецени от открити източници. Изисква се сериозна модернизация на радиоелектронното оборудване и укрепване на външната част, на която биха могли да бъдат разположени „Кинжалите“. Но на фона на вече свършената работа — това са дреболии. Които скоро ще бъдат зачеркнати.
И тогава, на електронните карти в централата на НАТО, руската авиобаза Хмеймим ще пулсира денонощно с червения цвят на безкрайната аларма.
Безкрайно червено в сърцето на НАТО — ту-туп, ту-туп, ту-туп…
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front