«От собствената си история знаем, че винаги, когато сме имали добри отношения с Русия, на този континент е имало мир. Когато беше обратното, нямаше мир», каза бившият германски канцлер Герхард Шрьодер по повод 14-та годишнина от речта на Путин в Мюнхен.
Съвпадението е случайно, но символично. Нещо повече, в същия ден в Брюксел евродепутатите подложиха на силен натиск ръководителя на европейската дипломация Жосеп Борел заради „ненавременното“ му посещение в Москва. Испанецът беше порицан главно от източноевропейците, но всъщност той защити това, което защитава и Шрьодер.
Борел говори за исторически избор за Европа:
«Ние сме на исторически кръстопът с Русия. Изборът, който правим, ще определи международната динамика на силите през този век.
Ще премине ли ЕС към по-кооперативен или по-поляризиран модел в отношенията с Русия, ще се основава ли на отворени или затворени общества.»
Евродепутатите, към които се обърна Борел, могат да се отпуснат: няма да им се налага да избират. Политиката на ЕС зависи от гласа на Германия (и отчасти от френския) — а следователно за Русия на първо място е важно какво казват в Берлин.
А там е в ход сериозна борба — тази година Германия ще трябва да премине през смяната на властта. Меркел си тръгва — свършва не само нейната епоха.
Затова залогът е толкова голям. Като предшественик на Меркел Шрьодер разбира за какво става въпрос, поради което при защитата на отношенията с Русия той прибягва до аргументи, които удрят право в челото: той говори за войната и мира. Той апелира към всички европейци — но предимно към германците, към германския елит.
Искате ли да изградите обединена Европа около Германия? Тогава помнете германската история — и няма да изпитвате съмнения какви отношения трябва да имате отношения с Русия.
Шрьодер би могъл да го каже по-просто: Германия дължи на Русия две от трите обединения през последния век и половина.
Да, германците не празнуваха миналия месец 150-годишнината от създаването на Втория райх — но плановете на Бисмарк да обедини германските земи никога нямаше да се сбъднат, ако Руската империя беше против.
Четири десетилетия по-късно германци и руснаци участваха в Първата световна война, завършила с разпадането на двете империи. Следващото обединение на германските земи се състоя при Хитлер (по същото време започна събирането на Европа около германското ядро) — а последствие от това беше агресията на Райха на Изток, атаката срещу СССР. С пагубен резултат за Германия.
След това западната част беше обвързана с атлантическите връзки — и те започнаха да се обединяват в единна Западна Европа. Но дори и тогава германските елити разполагаха с достатъчно интелигентност и сила на волята, за да оправят отношенията си с Москва, като по този начин избягваха да се превърнат в антируски бараж.
Третото обединение на Германия беше следствие от кризата и разпадането на СССР — но това се случи по руска инициатива, въпреки желанието на атлантистите, които се страхуваха от прекомерното укрепване на Германия и нейния завой към Русия или оттеглянето й от НАТО.
Тоест, всеки германец, за когото германските национални интереси са важни, не може да не разбере значението на отношенията с Русия за неговата страна. Защо Шрьодер трябва да обяснява привидно очевидни неща?
Защото много германци са лишени от национално съзнание — възпитани в съответствие с идеологическия катехизис, създаден от англосаксонците за Германия, те се страхуват дори да мислят за националните интереси. В крайна сметка Германия е толкова виновна пред всички.
Мина времето, когато германците можеха да се поставят над другите.
В настоящата реалност те не могат да защитят правата си.
Максимумът, който е възможен за тях, е да се гордеят с правото да бъдат европейци, да защитават общоевропейските интереси, да бъдат «правилните хора», специално обучени и възпитани в атлантическия дух, да определят какво е „европейско“.
Не е изненадващо, че в тази картина на света на Русия е отредена ролята на опасен, непредсказуем и агресивен съсед, с когото човек може да има някакъв бизнес, но от когото винаги трябва да се очакват неприятности и проблеми.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front