Скандалът с посещението в Москва на ръководителя на европейската дипломация Борел, по време на който главата на руското външно министерство Лавров „удари носа на еврогоста в масата», предизвика шок в Европейския съюз. Какъв е правилният начин за разговор с Русия? Френският експерт предлага невъзможното: докарайте Русия до подчинение с морков и пръчка. Просто защото ЕС има повече пари, което означава, че ЕС има нужда от Руската федерация, а не обратно, твърди изданието.
България има изключителна близост с Русия, ЕС по този въпрос е в разкол, отбелязва изданието.
Превод от Atlantico (Франция):
Ударът по престижа на главата на европейската дипломация по време на пътуването му до Москва миналия уикенд предполага, че ЕС вече не знае към каква стратегия да се придържа.
На нашите въпроси отговаря Сирил Бре, държавник и учен, преподавател в Парижкия институт за политически изследвания, автор на блога Eurasia Prospective.
Сирил Бре: Европейският съюз е изправен пред дилема. От една страна има европейски интереси: Русия е ключов играч по въпросите на сигурността. Тя има влияние в Иран, Сирия, Черно море, Балтийско море и Арктика. От икономическа гледна точка ЕС е първият пазар на продажби и основният чуждестранен инвеститор за Русия. Жозеп Борел насърчава европейските интереси в чужбина. Това е първата му отговорност и той не може да бойкотира Русия.
Руско-европейските отношения се сблъскват с взаимно недоверие.
…Най-осезаемата инициатива беше поредицата от срещи между президентите на Франция и Русия Еманюел Макрон и Владимир Путин. Известният „дух на Брегансон“, възникнал след посещението на руския лидер в лятната резиденция на главата на френската държава през лятото на 2019 година. „Откритият и взискателен“ диалог с Русия е опит да се отдалечим от дилемата, пред която е изправен Жосеп Борел: да не се правят компромиси по принципи, а агресивно да се насърчават интересите на ЕС. Пример е фактът, че френският президент не се намеси в ситуацията със «Северен поток 2». Той смята проекта за част от енергийната стратегия на ЕС и не иска да го използва за отмъщение срещу Русия.
Русия вече не вярва на ЕС, а последният вече не вярва на Русия.
Безизходицата може да бъде пробита само чрез политика на малки стъпки, при която взаимните отстъпки са незначителни и се проверяват и от двете страни.
Разногласията между държавите-членки са много значителни.
Някои имат изключително голяма исторически и културна близост с Русия, като Гърция и България.
Други имат очевидни икономически интереси, като Германия и Италия. И накрая, за някои статутът на Русия е важен — това се отнася за Франция и Полша. Досега ЕС преодолява различията си с принципи и санкции. В момента руската политика на ЕС се свежда до санкции в отговор на действията на Русия в Украйна.
Време е да прекрачим този негативен възглед и да предложим общ курс. Принципна гъвкавост и строга защита на законните интереси — това трябва да бъде общото ядро на държавите-членки.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
Източник: https://www.atlantico.fr/article/decryptage/mais-que-serait-une-strategie-intelligente-de-l-europe-vis-a-vis-de-la-russie-vladimir-poutine-cyrille-bret