Приятел на Петко-Войвода, осетинец Дудар Караев — герой на руско-турската война 1877 — 1878
Автор: перви председател на Дружеството за южноосетинско-българско приятелство (1936 — 2010), проф. д-р Мурат Санакоев
Публикирано на руски език във вестник «Южная Осетия», 4.03.2006 , бр.17.
Осетинският народ е внесъл своя дял в освобождението на България от османско иго. В годините на руско-турската война 1877-1878 гг. Осетински дивизион, сформиран от доброволци, се сражавал за независимостта на България.
За храброст и мъжество, проявени на Балканите, редови войници от Осетинския дивизион са получили над 200 Георгиевски Кръста. Много от тях са били наградени и с други бойни награди на руската армия.
За бойни качества, проявени на Балканския военен театър, Осетинският дивизион е получил Георгиевското знаме. Той участвал почти във всички сражения на Балканите, достойно изпълнил възложените му задачи, продемонстрирал мъжество, храброст, висок морален дух, покривайки се с безсмъртна слава в боевете за Ловеч, Плевен, Шипка, Правец, Горен Богров и други градове на България. За това говорят паметниците в чест на войните на Осетинския дивизион в Ловеч и на Шипка.
За дружбата между българския и осетинския народ свидетелства и следният факт.
В бр. 3 на «Военно- исторически журнал» за 1984 година е поместена бележка за подаръка за Националния музей на българо-съветската дружба от запасния генерал-майор Георги Николаевич Караев. За това е съобщил българският вестник «Отечествен фронт».
В публикацията се казвало, че почетният председател на ленинградското отделение на общността за съветско-българска дружба генерал-майор Георги Николаевич Караев предал на музея ценни семейни реликви — пистолет и кинжал на своя баща Николай (Дудар) Караев — доброволец в българското опълчение. Те ще бъдат включени в експозицията на музея заедно с почетната шашка на баща му, която той получил за проявена храброст лично от генерал Н. С. Столетов — началник на българското опълчение и отбраната на Шипка.
Тази шашка била предадена от генерал Караев на Националния музей за българо-съветска дружба още през 1961 година.
През 1984 година група български журналисти се срещнали с 93-годишния Георги Николаевич Караев и го помолили да разкаже историята на подарените от него експонати, които завинаги ще останат в България.
— Моят баща, — разказал генерал майор Георги Караев, е осетинец. (В Осетия са запазени развалините на родова кула, принадлежала някога на дядото на Караев). В качеството си на доброволец баща ми участвал в руско-турската война през 1877-1878 гг., като ординарец на командира на 3-та дружина на българското опълчение подполковник П. Калитин.
Ще отбележим, че по-късно на 3-та дружина било връчено прославеното Самарско Знаме. Участникът във войната С. Кисов в своята книга «Из бойния и походния живот», 1877-1878, София, отбелязва, че «3-та дружина била призната за най-добра и образцова, най-храбрата сред другите дружини».
Дудар Караев бил участник в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и други градове на България. За неговите бойни подвизи има много сведения в дореволюционната историческа литература. Участникът в боевете на Шипка генерал Ф. Депредарович в своята книга «Из спомените за руско-турската война 1877-1878», СПБ,1881, писал, че в «Шипченския бой видял един осетински герой, никога не е виждал такъв, когото обичат всички».
Оръжията на героя — кинжал и пистолет, имат интересна история. С тях той преминал своя тежък боен път. Особено се отличили българските опълченци в боя за Стара Загора.На 19 юли 1877 година 2 хиляди български опълченци и 100 руски войници оказали упорита съпротива на противника.
В боя при Ески-Загра Дудар дал своя кон на ранения си ротен командир и продължил да се сражава. Запазена е литография, където е запечатан този факт, когато падащия от коня Н. Калитин се подкрепя от Дудар Караев.
Противникът решил да го вземе в плен. Но той не се уплашил, проявил голямо хладнокръвие и смелост, извадил шашката и кинжала и унищожил шест вражески войници. Този случай е описан в книгата на Александър Старчевски «Паметник на източната война 1877-1878 гг.». Пистолетът, който пазил като семейна реликва синът на Дудар Георги, бил взет при схватка с турски войник, когато на баща му се наложило да защити от насилие една българска селянка и малолетното й дете.
Особено се отличил Дудар Караев в боевете на Шипченския проход, заедно с доброволци той изтласкал врага от дола, където се намирал източникът, снабдяващ с вода защитниците на Шипка.
Руските войски защитавали Шипка героично, началник на отбраната на прохода бил генерал П. Столетов. Защитниците на Шипка проявили изключителна храброст, издръжливост и упоритост. Отбраната на Шипка влязла в историята като символ на бойния съюз между руския и българския народи, на тяхното мъжество и героизъм. На Шипка рамо до рамо се сражавали руснаци, българи, сърби, осетинци, представители на други народи.
В един от боевете на 11 август Дудар Караев бил ранен, но останал в строя. Едва след второто раняване бил изпратен в болница. След като оздравял Дудар бил изпратен отново в армията. В България имало много големи партизански отряди, които си взаимодействали с руската армия, доставяйки й ценни сведения, често сами очиствали местността от турски войници. Така например отряд от 400-500 човека под командването на националния герой на България Петко-Войвода бил в състава на Кавказката казашка бригада.
Петко-Войвода бил познат с Джузепе Гарибалди и по негов пример сформирал отряд от българи, които водели борба против османска Турция. Кореспондентът на вестник «Дроеба» (г. Тифлис) капитан А. Б. Джорджаде в своите статии съобщава за мъжествения син на българския народ Петко-Войвода. Петко-Войвода и капитан Джорджаде ги запознал Дудар Караев. Дудар участвал в сръбско-турската война през 1876 година, бил в Босна, Херцеговина и добре познавал много български патриоти. След завръщането си в родината капитан Джорджаде публикувал статия за
Петко Киряков и за осетинеца Дудар, който ги запознал.
Дудар Караев се намирал при командира на гвардейската пехотна дивизия принц Олденбургски. За своята храброст той бил награден с много бойни ордени и медали.
Генерал Георги Караев продължил войнските традиции на своя баща. Участник в Първата световна война, Великата Октомврийска социалистическа революция и гражданската война, в годините на Великата Отечествена война бил в редиците на защитниците на Ленинград. Тук той получил генералско звание. След войната бил ръководител на катедра по история на военното изкуство в една от военните академии на Ленинград. Георги Николаевич е автор на повече от 200 книги, брошури, научни статии. Сред тях са книги, посветени на България, на руско-турската война 1877-1878 гг. и т.н. Георги Караев е и автор на художествени книги. Сред тях е Пулковския меридиан» за героичните защитници на Ленинград.
Сега се намира под печат и скоро ще излезе не публикувания по-рано дневник на баща му Г. Н. Караев под названието «Записки на опълченеца». Георги Караев е един от основателите на обществото за съветско-българска дружба, създадено в Москва през 1958 година.
В Ленинград било образувано отделение на това общество, той станал негов председател. За своята активна дейност по укрепване на дружбата между българския и съветския народи Георги Караев през 1966 г. бил награден с орден Георги Димитров, а през 1983 г. — с паметен юбилеен медал в чест на 100 — годишнината на великия син на българския народ Георги Димитров.
Георги Караев е отбелязал, че за него е «голямо щастие да подари на братска България скъпите за нашето семейство бойни реликви. Аз съм радостен, че те ще се съхраняват в този уникален музей на българо-съветската дружба».
Превод: проф. М.Крастев.