По време на периода след Втората световна война в периода на разцвет на Американската империя нейните лидери бяха добре запознати с тънкостта и дипломатичността, необходими за имперската власт в постколониалния свят. Нито една страна, която се бори за независимост от Великобритания или Франция, нямаше да посрещне имперските нашественици от Америка с отворени обятия. По този начин американските лидери разработиха системата на неоколониализма, която насаждаше имперския суверенитет над голяма част от света, като същевременно внимателно избягваха думите като „империя“ или „империализъм“ — те биха подкопали техния постколониален авторитет.
Превод от Salon, САЩ:
Критици като президента на Гана Кваме Нкрума трябваше сериозно да разгледат имперската власт на богатите страни над формално независимите бивши колонии като неговата собствена държава. В книгата си „Неоколониализмът като последен стадий на империализма“ Нкрума осъжда неоколониализма, като го нарича „най-лошият вид империализъм“.
„За неговите последователи — пише той — това означава сила без отговорност, а за тези, които страдат от нея, безнадеждна експлоатация“.
Така след Втората световна война американците израснаха в зловещо невежество относно самото съществуване на американската империя и митовете, изтъкани за нейното прикриване, създадоха благодатна почва за днешното политическо разделение и разкол. Както лозунгът на Тръмп „Да вървем на Америка предишното й величие“, така и обещанието на Байдън да „възстанови лидерството на Америка“ са носталгия по плодовете на американската империя.
Миналото търсене на виновния, който е „загубил“ Китай, Виетнам или Куба се завръща — едва сега откриваме кой е загубил Америка.
Докато Америка изпреварва останалия свят по отношение на икономическите щети, причинени от пандемията и жертвите, нито една от страните не е готова за реалистичен дебат за това как да се пренасочи и преконфигурира Америка като пост-имперска нация в днешния многополюсен свят.
Всяка успешна империя разширява своите огромни територии и ги управлява с комбинация от икономическа и военна мощ. Дори в неоколониалната фаза на американската империя ролята на американската армия и ЦРУ беше да отворят вратите, през които американските бизнесмени „се втурваха към знамето“, отваряйки компании и навлизайки на нови пазари.
Но сега милитаризмът на САЩ и американските икономически интереси се разминаха. С изключение на шепа военни изпълнители, американски компании не се внурваха към знамето в руините на Ирак или настоящите зони на бойните действия. 18 години след американската инвазия Китай остава най-големият търговски партньор на Ирак, Афганистан — за Пакистан, Сомалия за Обединените арабски емирства и Либия за Европейския съюз.
Вместо да отваря врати за крупния бизнес или да запази дипломатическия авторитет на Америка в света, американската военна машина се превърна в слон в световния китайски порцеланов магазин: нейната чисто разрушителна сила дестабилизираше страните и унищожаваше икономиките им, удряше вратите на икономическите възможности, вместо да отваряше, тя отклоняваше ресурсите от реалните нужди у дома и подкопаваше престижа на Съединените щати, вместо да го укрепва.
Предупреждавайки за „нежеланото влияние“ на американския военно-промишлен комплекс, президентът Дуайт Д. Айзенхауер имаше предвид точно такова опасно разминаване между реалните икономически нужди и обществените стремежи на американския народ и военната машина, което ще струва по-скъпо от десет армии в света взети заедно, но не може нито да спечели войната, нито да победи вируса — камо ли да си възвърне изгубената империя.
Автор: Никълъс Дейвис — независим журналист, изследовател на Code Pink и автор на „Нашите ръце са в кръв: Нахлуването на САЩ и разрушаването на Ирак“.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
Източник: https://www.salon.com/2021/02/04/the-decline-and-fall-of-the-american-empire-joe-bidens-biggest-challenge/