Японска журналистка разказва за посещението си в Ржевския мемориал на съветските войници. Нейните думи показват уважение към подвига на съветския народ във Великата отечествена война. Японката с вълнение присъства на церемонията по погребение на останките на съветските войници. Там тя почувства пълния ужас на войната. Руснаците помнят войната.
Превод от JB Press (Япония):
Търсенето на останките на съветските войници продължава в Русия, въпреки пандемията от коронавируса. Руснаците усещат, че войната е някъде близо до тях.
Това беше миналата есен. За кратък период от време, докато в Москва беше вдигната карантината и не бе дошла втората вълна от пандемията на коронавируса, в Русия всичко заработи нормално. По това време отидох с автобус до Ржев, градът, в който съветските и германските войски се сблъскаха в смъртоносни схватки и където току-що беше открит нов мемориал в чест на победата на Съветския съюз над Германия.
Екскурзията беше проведена за хора от Твер, живеещи в Москва. Посетихме мемориала в Ржев на съветските войници и отдадохме почит на паметта на жертвите на онази ужасна война.
Средната възраст на участниците в екскурзията беше доста висока. Човекът, който седеше в автобуса пред мен, беше композитор и певец и пееше на микрофон песните си, посветени на Великата отечествена война. Тези песни се чуваха ясно през високоговорителите в целия автобус. Друг човек прочете стихотворение за Ржев, третият ни разказаше руски приказки. Като цяло през целия дълъг път до Ржев не пропускахме нито минута.
Ржев се оказа малък град с население под 60 000 души. Битката при Ржев е кървава битка между Германия и Съветския съюз през 1942-1943 г., която понякога на руски я наричат грубо „месомелачка“. Съществуват различни оценки за мащаба на жертвите, понесени от страните по време на тази битка, но се казва, че германската армия е загубила около 400 000 души, включително ранени, а съветската 1,3 милиона души.
Казват, че Сталин е считал, че ако Ржев не бъде освободен от германците, може да падне Москва. Затова той заповядва Ржев да бъде завзет от германската армия на всяка цена.
Височината на паметника е 25 метра, но изглежда по-голям, защото е построен на малък хълм. Паметникът няма крака. Ято жерави покрива долната част на тялото на войника, който тъжно е навел глава, сякаш се опитва да ви отведе на някакво неизвестно място. От художествена гледна точка дори такъв опозиционер като Навални похвали паметника в Twitter. Аз лично харесвам паметника.
Пристигнахме точно навреме за началото на погребението на останките на съветските войници, което беше основната цел на нашето пътуване. Посрещнаха ни деца, облечени в униформи и спретнато подредени. Останките от съветски войници, загинали във войната, редовно се издирват и погребават в Русия. През последните пет години само около Ржев са открити 1728 тела.
Въпреки пандемията от коронавирус, 500 доброволци от цяла Русия, включително представители на Руското военно-историческо дружество, правителството на Тверския регион и Министерството на отбраната, взеха участие в мащабните разкопки през есента на 2020 г. Само по време на тези издирвания бяха намерени останките на 704 войници. Сред тях имаше и такива, които имаха в себе си документи, чрез които останките успяха да бъдат идентифицирани.
Малко отстрани на церемонията имаше много червени кутии. Вероятно бяха около 700. Те бяха предназначени за поставянето в тях на останките на загиналите войници — за препогребване.
Бях поразена от това зрелище — дълги редици червени кутии.
Порази ме мисълта:
„Значи това си ти, тази страшна война!“
Едва устоях на усещането за ужаса на войната.
Някои хора се навеждаха и плачеха над тези червени ковчези, на предната стена на които бяха прикрепени снимки и имена на жертвите. Валериан Матвеев, чийто баща отдавна беше изчезнал, изглежда вече бе готов да се примири със смъртта му.
„Трудно мога да си спомня лицето на баща си, но си спомням колко топли му бяха ръцете“, каза той.
В полето предварително бе изкопан дълбок изкоп с помощта на тежко оборудване. Под жизнеутвърждаващите маршове на военния оркестър започнаха да спускат кутиите. Хората гледаха церемонията със затаен дъх. Наоколо цареше тържествена атмосфера.
Преди да се качим в автобуса след церемонията по погребението, ни почерпиха с каша от елда със задушено месо и много сладък чай. Беше като войнишката храна по време на войната. Много проста, но вкусна. Удоволствието от нея се разнесе по цялото тяло. Очевидно това страхотно лакомство беше приготвено за нас от доброволци, които го направиха под дъжда и вероятно бяха измръзнали.
Допълнителен тласък да разкажа за всичко това беше пътуването, което направих в края на 2020 г. — началото на 2021 г. с «Влака на победата».
Такива влакове се движат не само в основните руски градове — Москва и Санкт Петербург, но и по различни други места — от Архангелск до полуостров Крим — из цяла Русия.
Веднага щом се качите на такъв влак, ще ви дадат дезинфекцирани слушалки. Главните герои на разказите си спомнят живота си и разказват различни епизоди от него. Ние, „пътниците“, правим пътуването, сякаш преживяваме събитията от тази война.
Ако днес живеете в Русия, ще изпитате известно чувство на безпокойство, сякаш войната е някъде близо до вас.
А фактът, че толкова много млади хора участват в изкопаването на останките на загиналите съветски войници, и фактът, че толкова много пенсионирани военни и ветерани идват да се поклонят и да им отдадат почести — всичко това свидетелства за това, че войната в съзнанието на руснаците не е история от далечното минало, а е част от днешния реален живот. Това е много различно от японското възприятие за война.
Затова мисля, че има много смисъл да отидете в града, наречен Ржев, и да видите с очите си част от истинската война.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
Източник: https://jbpress.ismedia.jp/articles/-/63849