Заседанието на Московския градски съд по делото на Алексей Навални, проведено на 2 февруари, бе белязано с най- безпрецедентното внимание след „90-те“ от западните (и не само) дипломати към вътрешните работи на Русия.
Те, представителите на различни посолства, дошли като зрители на наказателния процес, бяха двайсет души. Дори един бърз поглед към списъка с чуждестранни гости почти моментално ме накара да го свържа с друг списък — списъкът на държавите, които са членове на военния блок НАТО. Преценете сами.
Естествено, начело на списъка с «гостите» бяха представителите на Великобритания, Германия, Австрия, онези държави, които съставляват основната икономическа сила на агресивния блок. Към тях се присъединиха Канада, Чехия, Полша, Швеция и Литва, Латвия, тоест дипломати от онези страни, чиято роля в световната политика е нищожна, но те се присъединиха с радост. Като цяло ветераните от НАТО и «младежите» се появиха заедно на делото за мошеничество на братята Навални срещу фирмата «Ив Роше».
Припомням накратко, че обвинението срещу братята Навални, Алексей и Олег, за кражбата на 30 млн рубли бе повдигнато още през 2012 год от генералния директор на «Ив Роше» и не съдържаше в себе си каквито и да било политически мотиви.
Подобен интерес към Русия ясно ми напомняше за годините в навечерието и през същите тези „90-те“, когато все още мощният СССР и след това Русия започнаха рязко съкращаване на воененния си потенциал в съответствие със споразуменията между САЩ и Съветския съюз, според които бяха унищожени прекрасни военни кораби, режеха се ракети, взривяваха се пускови установки. Изграждането на ядрени подводници и самолети бе замразено, цялото военно производство започна да се разпада и да загива.
Американците като че ли също режеха нещо там — зад океана. Но целият флот, включително модернизираните бойни кораби, остана налице, атомните подводници не бяха бракувани, базите на НАТО все повече затягаха обръча си около Русия, тежки бомбардировачи с атомни бомби постоянно патрулираха по границите на Русия.
В същото време станахме свидетели на това как представителите на Америка, която остана лидер и основен спонсор на НАТО, изглежда окупираха руските столични министерства и издателства, фирми и различни компании. Русия беше покрита с табели на английски, често дори без превод на руски.
Американците учеха руснаците на всичко: как да провеждат избори, как да демократизират държавата си, как да общуват, как да обичат, как да ядат и пият. Цялото „учене“ беше придружено от широки американски усмивки, здравословен смях, уверения за добра воля и представа за превъзходство, което личеше във всеки акт на задграничните гости. Знаете ли, скъпи читатели, нищо ново под слънцето, още от времето на Петър Велики руснаците често трябваше да учат нещо от чуждите си „учители“, но имаше и нещо друго.
Това другото бе разгрома на Югославия с бомбардировките на цивилни, изправили се под бомбите по улиците на Белград, унищожаването на либийския лидер Муамар Кадафи и неговата държава, непрекъснатото приемане на вчерашните членове на Варшавския договор в НАТО, развихрянето на войната и терора в Сирия. А какво да кажем за пламенната подкрепа за преврата и оранжевия майдан в Украйна! И всичко това — в противовес на Русия.
Заложено бе световното господство, което кипеше като наркотик в съзнанието на американския народ — от най-малкия фермер до президента.
Светогледът на средностатистическия американец е просто идиотизъм: Америка е най-великата държава, което означава, че американецът винаги е прав, действията му са безспорни, а на всички, които не са съгласни, може просто да им се отреже главата.
Логиката на разглезеното дете да чупи играчките си, които не харесва, се утвърди сред политиците и американската армия.
Опиянени от разпадането на СССР, безграничното военно и икономическо господство, САЩ сякаш танцуваха в уплашения свят и пренебрегваха увеличаваща се мощ на Русия, укрепващия Китай. Американците, почти всеобщо уверени в правото си да правят каквото си искат, в своето арогантно превъзходство, внезапно осъзнаха, че на планетата се появи сила, която може да ги победи навсякъде, както се случи в Сирийската република
Днешна Америка не е това, което беше съвсем неотдавна. Именно след поражението в Сирия, след посредственото управление на Барак Обама, авантюризма на Доналд Тръмп, много американци се усъмниха в правилността на своите идеали, в правото си да бъдат пътеводната светлина за целия свят. Оттук и безпрецедентното разделение в обществото, почти гражданската война по време на последните президентски избори, огорчението и съмненията.
Но оттук и непрестанното търсене на управляващия елит в САЩ на нови източници, за да възстанови предишната си мощ, която им е необходима като лечебен мехлем за рани, като сесии на психотерапевт за шизофреник, като лъжа на разказвач.
Но реалността си остава същата — Русия беше на колене, но се изправи, печелейки навсякъде, дори във войната срещу пандемията. Това означава, че Русия за Америка е основната пречка за господството й на планетата Земя.
Тези търсения доведоха дипломатите на страните — поддръжници на САЩ до заседателната зала на Московския градски съд, за да разгледат делото за кражба дори не на долари, а на руски рубли. Това накара политическите бръмбари и хлебарки да се втурват от всички пукнатини към миризмата на евентуалната провокация, чиято цел е вечна и проста — да се люлее корабът, наречен Русия, от всички страни.
Обърнете внимание, скъпи читатели.
Дипломатите мълчаха, към тях руските кореспонденти се обръщаха с най-простите въпроси относно целта на посещението им в този съд. Да, те нямаха никакви аргументи, освен този, който дадох по-горе — да се разтърси и разлюлее корабът на Русия по какъвто и да е начин, включително превръщайки наказателния процес в политически, за да предизвика объркване, разцепление, смут, които да додеват до основната западна житейска мечта — нова оранжева революция, този път в Русия.
Представителитена блока на НАТО, разбира се, според правилата на международната политика, не говориха на заседанието на Московския градски съд.
Но бъдете сигурни, че те ще се появят отново навсякъде и по всяко време, където има поне сянка на надежда да се направи нещо лошо, нещо, което да разтърси Русия и да доведе до нейното рухване.
Хлебарите се нуждаят само от миризма, за да изпълзят бързо от пукнатините си.
Всички руснаци, особено младите хора, трябва да помнят това.
И всички българи.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front