Байдън и Путин разговоряха по телефона. Е, поговориха. Байдън и Путин се договориха за продъжат договора СТАРТ III. Е, договориха се. Но това няма да помогне да се подобрат руско-американските отношения, последните ще продължават да притискат Русия, всячески ще я провокират и обкръжават.
Нямат друг изход.
Те имат маса вътрешни проблеми, които никой не може да реши.
Империите не са вечни.
А звездният час на САЩ отмина.
Дали те ще рухнат или не — не е важно.
Но Китай ще тръгне мощно напред, а това е сигурно.
Русия не рухна, както те планираха, а с това те нещо трябва да направят — да й помогнат да рухне.
Нямат друг изход.
Америка е страна на активни хора. Американското ръководство се състои от стари хора. Възрастни, но не са готови да бъдат заменени. Те бяха доволни от света на тяхната младост, когато бяха една от свръхдържавите. Те бяха доволни от света на тяхната зрелост, когато останаха единствената свръхдържава. Но те напълно не са готови за ситуация, при която ще се наложи Америка да се ограничи до естествените й размери.
Оттук и тяхната непрекъсната и крайно агресивна експанзия — ту в Близкия Изток, ту в Грузия, ту в Украйна.
За Украйна те не получиха удар от Мосва, само леко потупване по носа.
В същото време в собствената им страна се случват много неща, но те по навик обвиняват за това кого ли не, освен самите себе си. Русия, китайците, Иран, Северна Корея…
Така им става леко на душата.
САЩ приличат на движещ се ледник. Той се стоварва периодично върху различни чужди му туритории. А на ледника и под него е трудно да се оцелее. В тази ситуация изходът е един — да се върви напред, изтласквайки съседите си. И в резултат — ефектът на доминото.
Слабите загиват или биват подчинени, разорени и погълнати, както сега се случва в постсъветското пространство.
Украйна е класически пример за това.
А и не само тя. Силните оцеляват, отстъпват, но се променят до неузнаваемост…
Винаги е било така. Това са нормални исторически цикли.
Това е като преселението на народите.
Между другото, експанзията не е провокирана само от движението на ледниите.
Сахара, разширявайки се, води до същия ефект. Суша, войни със съседите, епидемии, граждански войни и държавни преврати — мощни фактори, движещи историята.
Дори не говорим за икономиката. Ако при съседа има смут, подкрепяш и го разпалваш — примери много за подобна тактика.
Поставяйки тази диагноза на САЩ, нима ще се успокоим относно евентуалното подобряване на отношенията с тях? Те никога няма да се подобрят.
Те имат с Русия един единствен повод за разногласия — кой кого първи ще закопае.
И това е техният съзнателен избор.
А нима руското управление, започвайки с Горбачов, не виждаше това, нима не го разбираше, но това вече е друг проблем.
Що се отнася до продължаването на договора СНВ-3, реакцията на Путин бе обичайна за него. Той хваща ситуацията, когато се появи такава, и я решава моментално. Другите въпроси — след това.
При подобни положения, а и при всички ситуациии Путин е спокоен и неемоционален.
Как успява?
Майсторство.
Понякога ти се иска да избухнеш и да спретнеш една такава яка битка, граничеща с благородно безумство, но в дългосрочна перспектива тактиката на Путин работи.
Затова и е логично в този исторически за Русия период точно той да е начело на държавата.
Друг ги объркал нещата към зле.
На този етап ще се радваме само на това, което имаме.
Нарича се жизнен оптимизъм.
Автор: Евгений Сатановский
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front