Испанският вестник, който обикновено критикува Русия, изглежда е решил да се самокритикува в тази област. В навечерието на 200-годишнината на Достоевски на страниците му се появиха следните думи: „Великият писател осъди патернализма на стара Европа към Родината му — отношението, което всъщност се основава на страх и невежество».
Родилият се преди 200 години Фьодор Достоевски няма как да знае всички обстоятелства около приемането на санкционните резолюции на Евопарламента срещу Русия заради Навални.
Превод от El País (Испания):
През 2021 г. се навършват 200 години от рождението и 140 години от смъртта на Фьодор Достоевски — крайно време е да си припомним някои от предсказанията на писателя, който се тревожеше за несправедливостта, злоупотребата с власт и за човека въобще.
„… от цивилизацията човекът е станал, ако не по-кръвожаден, то вече, вероятно, по-лош, по-гнусен от кръвожадност от преди“, беше отговорът на Достоевски на идеалите на Просвещението.
По-късно той добавя:
„Вавилонската кула се превърна в идеал и, от друга страна, в страх за цялото човечество“.
От друга страна, известният образ на Великия инквизитор от романа „Братя Карамазови“ ни напомня, че няма по-лошо зло от това, което се крие под прикритието на доброто. Великият инквизитор е религиозен самозванец, който популяризира идеи, в които самият той не вярва, но успява да убеди масите в тях:
«Свободата за хората ще бъде овладяна само от този, който успокои тяхната съвест».
В допълнение към диалектиката на доброто и злото, в своите произведения писателят изобразява и онези, които не възнамеряват да се откажат от борбата дори пред лицето на апокалипсиса. Напротив, тези герои показват, че всеки от нас може да направи значителен принос, за да се гарантира, че този свят няма да се срути. Нека си припомним княз Мишкин, представен като толкова мил и доверчив, че в нашия свят биха го въприели само като идиот.
Или Иван Карамазов, атеист, който заявява, че отхвърля Бог, създал свят, в който страдат деца, че отхвърля световната хармония, постигната на такава цена.
Дори щедрият по сърце Расколников, героят на романа „Престъпление и наказание“, е не просто убиец, а борец за възстановяване на социалната справедливост.
И ако виждаме предупреждението в думите на Достоевски, може би отношенията между Русия и Запада биха могли да бъдат по-добри.
«Когато нещата стигат до Русия, някакво необикновено тъпоумие напада същите тези, които измислиха барута и преброиха толкова звезди в небето, че дори убедиха самите себе си, че могат да ги хванат в небето», пише Достоевски.
Великият писател осъжда патернализма на старицата Европа по отношение на родината му, отношение, всъщност основано на страх и невежество. Като мислител Достоевски разбира, че напрегнатите отношения между Русия и Запада ще останат дълго време по начина, по който ги наблюдаваме и до днес.
„Всеки западняк с угризение на съвестта изглежда като герой на Достоевски с банкова сметка“, каза веднъж румънският и френският мислител Емил Мишел Чоран.
Все още можем да се променим много, ако чуем какво упорито ни повтаря великият хуманист и майстор на трагедията:
„Защо са почернени майките, защо хората са бедни, защо има бедни деца, защо е гола степта, защо не се прегръщате, защо не се целувате, защо не пеете радостни песни, защо са толкова почернените от черната беда? ..»
Автор: Тамара Джерманович е преподавател в университета Помпеу Фабра (Барселона), ръководител на Университетския център за славистика, автор на книгата „Достоевски между Русия и Запада“.
Петя Паликрушева, превод и редакция, Българска редакция на News Front
Източник: https://elpais.com/opinion/2021-01-22/dostoievski-y-nosotros-ano-2021.html?event_log=oklogin&o=CABEP&prod=REG