Макар премиерът Борисов да се похвали, че влезлият в експлоатация през последните дни на 2020 газопровод «Балкански поток» (т.е. втората тръба на «Турски поток»), преминаващ през страната ни, е «на 100% български» и е държавна собственост, по разбираеми причини той не прояви желание да открие официално тръбопровода, за чието изграждане активно се работеше от декември 2019, нито пък пожела да обясни, защо целият обем природен газ, транзитиран по него, ще отива към Сърбия, а няма да се ползва и от българските потребители.
Впрочем, през януари 2021 той отново се похвали, този път във връзка със стартиралите на 31 декември 2020 газови доставки от Азербайджан, които би трябвало да покриват до 30% от нужните на страната ни, макар че не спомена нищо за цената на газа, както и, дали той наистина е по-евтин от руския. Ще припомня, че съгласно подписания договор на „Булгаргаз“ с азербайджанската нефтена компания SOCAR в страната ни ще се доставят 1 млрд. куб. м природен газ годишно от находището Шах Дениз 2 за срок от 25 години.
„Гарантираме, че на 1 януари 2021 ще имаме вече не само диверсификация, а и доставки на азерски газ, който влиза на територията на България през Гърция. На 1 януари 2021 ще посрещнем азерския газ, за който толкова поколения политици говориха с Азербайджан. Правителството на Обединени патриоти и ГЕРБ работи добре и даде тази възможност за пълна диверсификация“, заяви по този повод премиерът Борисов. На свой ред, енергийният министър Теменужда Петкова отбеляза, че: „Това е изключително важен договор, свързан с изпълнението на нашите приоритети – диверсификацията на доставките на природен газ.
Той ще ни даде възможност от 31 декември 2020 България да има нов, различен източник”.
До началото на октомври 2021 ще получаваме азерския природен газ през временната възможна точка на доставка — „Кулата“, която свързва Трансадриатическия газопровод (TAP) с гръцката газопреносна система.
Междувременно продължава изграждането на Междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB) . Именно точката на свързване между TAР и IGB — Комотини, ще бъде точката на доставка на азербайджански газ след този преходен период от няколко месеца. Официалното обяснение е, че забавянето в изграждането на междусистемната връзка е заради пандемията от Covid-19. Коментирайки темата, премиерът обаче не забрави отново да напомни, че по тази връзка ще може да се доставя и американски LNG.
Както е известно, въпросната интерконекторна връзка IGB е предназначена най-вече за доставката на азербайджански газ за Югоизточна Европа е се смята за ключов елемент в подкрепяните от Европейската комисия усилия за подобряване на взаимната свързаност на газовия пазар в региона.
По него към България се планира да се транспортира до 3 млрд. куб. м газ годишно (с възможност това количество да нарасне до 5 млрд. куб. м), както и до 2 млрд. куб. м в обратното направление. Проектът вече има планиран капацитет от 1,57 млрд. куб. м, а завършването му може да доведе до появата на четирима нови доставчици на българския пазар (освен азербайджанската SOCAR, това са гръцката DEPA, италианската Edison и американската Linde, която ще внася втечнен природен газ през LNG-терминала в Александруполис ). Очакванията са това да повиши конкурентоспособността на газовия ни пазар.
Ще припомня, че през 2019 Бълтария внесе 90 млн.куб. м американски LNG, доставен ни от нидерландската фирма „Колмар”, през терминала на гръцкото пристанище Ревитуса.
Всъщност, свидетели сме на нов етап от голямата игра с газа и цените му на европейския пазар.
Защото интересът на САЩ е да продават своя втечнен шистов газ в Европа, включително и в България и за целта се стремят или да бъдат ограничени другите възможни газови доставки (най-вече руските, но и всички останали), или те да се окажат поне сравними по цена, ако не и по скъпи от американския LNG.
Именно затова не бе възстановен маршрутът на газовите доставки през Украйна — въпреки, че за виновник отново беше нарочена Русия, по вероятно е това да е резултат от американските игри. Пак в тази връзка, според редица експерти, могат да се очакват и нови сблъсъци в Нагорни Карабах, които пряко да застрашат работата на газопровода от Азербайджан към Турция. Защото истината е, че американската енергийна война в Европа се води не само срещу Газпром, но и срещу другите потенциални конкуренти на американскита газови вносители на европейския пазар.
Вашингтон продължава да формира т.нар. енергиен коридор „Север-Юг”, на територията на ЕС (като проектът включва и изграждане на вътрещна мрежа от газопроводи от Балтийско море на юг, и от хърватското адриатическо крайбрежие на север) в рамките на Инициативата „Три морета”.
Според все повече анализатори, тази сратегия е насочена не толкова срещу Русия (въпреки че против нея се формира своеобразна буферна зона или „санитарен кордон”, включващ почти същите участници), а цели най-вече разпалването на конфликт вътре в самия ЕС и разделянето на страните членки на „нови” и „стари”, т.е. на такива, които отдавна са си извоювали правото да вземат самостоятелни политически решения и да отстояват националните си интереси, и останалите, които заради своята икономическа и финансова слабост и сложната си история, се опитват да угаждат на Вашингтон във всичко, без дори да се замислят, дали всички американски изисквания отговарят на собствените им национални интереси.
Това се отнася на първо място именно за енергетиката. Въпросните държави, донякъде с изключение на Полща, която разполага с добре обмислена енергийна стратегия, са склонни да плащат дори повече за доставяните им енергоносители, само и само да докажат политическата си лоялност към САЩ.
Тук е мястото да припомня, че в началото на януари 2021 в хърватското пристанище Омишал на остров Кърк се появи американският танкер Tristar Ruby, който достави 100 млн. куб. м шистов LNG от терминала Cove Point на източното крайбрежие на САЩ за току що започналия да работи нов хърватски плаващ LNG-терминал. Газът беше предназначен за унгарската държавна компания MFGK, част от групата МVМ.
Всъщност, Унгария не изпитва остра нужда от този газ, но заради изключително силния натиск на Вашингтон, Будапеща все пак склони да го купи, при това нарече сделката «историческа». Истината обаче е, че тя просто осигурява на Унгария още един източник на доставки, т.е. диверсификация на газовите доставки. Само преди малко повече от година, т.е. през 2019, руският Газпром достави на Унгария 10,5 млрд. куб. м газ, а на Хърватска — 2,8 млрд.
Тоест, количествата са несъпоставими с американската доставка, да не говорим, че цената на американския LNG значително надвишава тази руския тръбопроводен газ. Вашингтон и Брюксел разглеждат терминала като ключов за бъдещите доставки за Югоизточна Европа, макар че тази част на континента (освен на вече съществуващите LNG-терминала в Гърция) може да разчита и на доставките от азербайджанския газопровод TAP (продължение на газопровода TANAP, заедно с който формират т.нар. „Южен газов коридор” за доставки на газ от Каспийския басейн за ЕС). Освен това, Югоизточна Европа може да разчита на бъдещия източносредиземноморски газопровод EastMed, подкрепян финансово от Брюксел, с чието изграждане са се ангажирали Израел, Гърция и Кипър.
По него в Гърция ще постъпва газ от Египет, Израел и находищата в кипърския щелф, които са обект на териториални спорове с Турция. С други думи, сценарият с вече завършения газопровод ТАР (от гръцко-турската граница до Италия) и, най-вече с газопровода EastMed, не са от полза за LNG-терминала в Омишал, тъй като се конкурират с него. А да не забравяме, че вече функционира и т.нар. „Балкански поток” (втората тръба на газопровода „Турски поток”), също захранващ Югоизточна Европа.
Наистина, този проект е доста уязвим, заради неяснотата, доколко България е в състояние да удържи на ескалиращия натиск на САЩ (подобно на „Северен поток 2”, „Балкански поток” също е обект на американски санкции).
Димчо Петракиев
Център за анализи и прогнози в енергийната сфера