В началото на декември 2020 Съединените щати за пореден път призоваха за налагане на мораториум върху изграждането на газопровода «Северен поток 2», като този път призивът им беше озвучен пред немското издание Handelsblatt от временно изпълняващата длъжността посланик на САЩ в Берлин Робин Куинвил. Според нея, подобно решение би било ясен сигнал, че Европа (т.е. ЕС) вече не е склонна да се примирява с «постоянното злонамерено поведение на Русия». В интервюто си Куинвил повтори отдавнашната американска теза, че «Северен поток 2» не е просто икономически проект, но и «политически инструмент», с чиято помощ руснаците «искат да заобиколят Украйна и да разединят Европа».|
Според изготвения от базирания в Мюнхен институт за икономически изследвания ifo Institue доклад за последиците от санкциите на ЕС и САЩ, както и на контрасанкциите от страна на Русия за германската и европейска икономики, се посочва, че отмяната на антируските санкции би било по-ефектевно икономически за немските компании и особено за тези от Източна Германия. Според авторите на доклада, това е свързано с «интензивните търговски връзки» между източните немски провинции и Русия.
Те смятат също, че отмяната на санкциите ще допринесе за по-бързото преодоляване на разрива между източната и западната части на Германия. В провинция Саксония например, от антируските санкции са пострадали над 60% от анкетираните предприятия, свързани с продажбите. Както посочва в тази връзка самият Бергхаузен: «От проучването на ifo Institue става ясно, че всяка година Германия губи по 5,4 млрд. евро и тези загуби се трупат вече години наред. Сумата не е никак малко, защото на ниво ЕС става дума за над 20 млрд. евро». Според него, «само в региона на Дюселдорф загубите от антируските санкции са 318 млн. евро годишно».
В заключение Бергхаузен с горчивина констатира, че по отношение на санкциите срещу Москва, немската икономика се подчинява на политически решения, които понякога дори не се вземат от Берлин, а извън Европа, и отново акцентиря върху огромното значение на търговията с Русия както за Дюселдорф, така и за Германия, като цяло.
На свой ред, на 8 декември, говорителят по външната политика на парламентарната група на най-голямата немска опозиционна партия «Алтернатива за Германия» (AfD) Армин-Паулус Хампел заяви: «Правителството следва да признае, че в случая с антируските санкции, както и в много други конфликти с наше участие, това участие не доведе до нищо добро. Санкционната политика срещу Руската Федерация се провали». В тази връзка, Хампел посочва и, че сигурността и стабилността на Европа са възможни само с участието на Русия, подчертавайки, че би било по-добре управляващите в Берлин да развиват отношенията с тази страна, вместо да пречят на бизнеса с руснаците.
Много показателно в тази връзка е, че точно в деня, когато ЕС реши да удължи с още шест месеца санкциите срещу Русия, в Москва се появи представителна делегация на «Алтернатива за Германия», която беше приета от руския външен министър Сергей Лавров и се срещна с колегите си от Държавната Дума. На срещата, членът на външнополитическата комисия на Бундестага Армин-Паулус Хампел подчерта, че взаимното доверие е от изключително значение за сътрудничеството между двете държави. Според него: «За съжаление, следва да констатираме, че в момента в двустранните отношения е налице недостиг на доверие, но трябва да преодолеем тази ситуацция. Нашата партия ще направи всичко възможно за целта, защото смятаме, че поддържането на стабилността в Европа е възможно само с участието на Русия. И тъкмо затова сме тук, в Москва».
На свой ред, първият заместник председател на Държавната Дума Александър Жуков подчерта, че AfD е демонстрирала много конструктивен и позитивен подход към сътрудничеството с Русия: «AfD е клочова политическа сила, твърдо подкрепяща реализацията на проекта «Северен поток 2», който е изключително важен за Европа, и на два пъти повдига в Бундестага въпроса за необходимостта германските власти да се придържат към ясна и последователна позиция по този въпрос. За съжаление, в момента отношенията между Германия и Русия не са особено добри, но ние сме отворени за сътрудничество с колегите си от Бундестага, а парламентарната група на «Алтернатива за Германия» също прави всичко възможно за подобряване на двустранните отношения».
По време на разговорите с руския външен министър Лавров, съпредседателят на AfD Тино Крупала акцентира върху факта, че в резултат от санкциите, Германия е загубила 60 хиляди работни места, като само в родната му провинция Саксония загубените работни места са 6 хиляди.
След приключването на посешението в Москва, Крупала отбеляза, че двете страни са провели конструктивни преговори и са изразили готовност да продължат сътрудничеството си: «Смятаме, че изграждането на «Северен поток 2″ следва да бъде завършено, тъй като този проект е изключително важен за нашата енергийна политика. Убедени сме, че диалогът с руските колеги трябва да продължи, защото той е в основата на сигурността в Европа».
Впрочем, не само в Германия, но и в много други страни от ЕС се усилват призивите за ревизия на санкционната политика по отношение на Русия.
Въпреки санкциите, на фона на задълбочаващата се икономическа стагнация в резултат системната криза, задълбочена от пандемията но Covid-19, редица страни членки на ЕС продължават да развиват сътрудничеството си с Русия, стремейки се да постигнат по-голям напредък в сферата на здравеопазването и по-бързо възстановяване след пандемията. Унгария например, преговаря с Русия и финализира плана за тестиране и сертифициране на руската ваксина «Спутник» в страната. Както съобщи външният министър Петер Сиярто, в началото на декември в Унгария е пристигнала първата пратка от тази ваксина, в чието тестване, според министъра на здравеопазването Миклош Кашлер, ще се включат между три и пет хиляди унгарци. Ако резултатът се окаже положителен, ваксината «Спутник» ще започна да се произвежда и в Унгария, което ще позволи разкриването на нови работни места.
Всичко това показва, че политиците от редица европейски държави не са склонни да следват сляпо политиката на брюкселските «еврократи» по отношение на Москва, особено при положение, че тя губи всякакъв смисъл, стоварвайки се като бумеранг върху европейските икономики, и са готови да продължат и дори за задълбочат сътрудничеството с руснаците. А положителните резултати от това сътрудничество вероятно ще убедят и други да последват примера им.
Никола Георгиев
* Център за мониторинг и превенция на конфликтите