В средата на 70-те година съветски риболовен кораб се оказал недалеко от Африка. В пълен ход бил професионалният празник на рибарите, по тази причина екипажът, който се нагостил добре на вечеря, бил в твърде приповдигнато настроение.
Считайки, че целият екипаж е по каютите, неканеният гост проникнал на полубата на кораба.
Празникът си е празник, но съветските моряци винаги били на поста си.
Макар и дежурният да бил обърнал няколко чашки, той не бил напуснал мястото си.
Затова нощният «ездач» бързо бил открит и заловен.
Съветските моряци не били свикнали да се церемонят с нарушителите.
Африканецът, който решил да бъгне вълшебния празник, бил взет за ухото и замъкнат на палубата.
Но местният «инспектор» не бил готов към подобна среща, затова надал такъв африкански вик, че привлякъл вниманието на бреговата охрана. Стражите на реда, потресени от вопъла на местния «опълченец» се оправили към съветския кораб и арестували съветските моряци.
Екипажът се озовал в трюма.
Капитанът на съветския риболовен кораб успял да се свърже със съветския консул.
Както и да уговорял консулът представителите на бреговата охрана, че съветският екипаж е постъпил абсолютно правилно, неутрализирайки нарушителя, екипажът така и оставал затворен.
Тогава консулът прибегнал към последното средство, свързвайки се с ръководството в Москва.
Тази стъпка моментално довела до кардинално решаване на проблема.
Макар африканците тъкмо презрително да казвали на съветски консул, че те абсолютно, ама абсолютно не се страхуват от СССР, и внезапно в пристанището влязал съветски десантен (т.е. военен) кораб. Той взел на буксир съветският риболовен кораб, а всички разговори на секундата спрели.
Африканските военни от бреговата охрана безробопно наблюдавали сцената, а тя била грандиозна — съветските военни кораби изглеждали винаги мега внушителни.
Така съветските военни моряци освободили съветските рибари.
От този ден нататък нямало нито едно недоразумение между африканските и съветските моряци.
Нито едно.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front