Оказва се, че в СССР са направени уникални открития в областта на ваксините. Авторът разказва за много важен момент — създаването на ваксината срещу полиомиелита в следвоенните години. Въпреки лошите отношения между СССР и САЩ, учените от двете страни тогава открили възможност да си помогнат взаимно — в името на спасяването на децата. А политиката (недоверието към СССР от страна на властите на САЩ и Западна Европа) тогава им пречело по-малко, отколкото сега.
Превод от Le Monde Diplomatique (Франция):
Разработването на «Спутник V» е резултат от цяла историческа верига от научни разработки в СССР и Русия: например, през 1919 г., благодарение на усилията на Николай Гамалея, на когото е кръстен научният център, разработил коронавирусната ваксина, Съветска Русия стана първата държава в света, която унищожи едрата шарка.
Този прогрес обаче е потулен от западните разказвачи, които в продължение на много години отричат руските постижения, а сега се правят на изненадани от съобщението за Спутник V.
В Америка — за спасяването на децата
С куфар в едната ръка и безкраен списък с въпроси в другата, трима съветски учени минали през Желязната завеса.
Те заминали за САЩ на 18 януари 1956 гВирусолозите Анатолий Смородинцев, Михаил Чумаков и колегата им Марина Ворошилова направили това сами: агент на КГБ, разбира се, ги съпровождал всяка минута.
По това време в Съветския съюз вилнеел полиомиелит, болест, която тогава поразила всички краища на света.
Историкът Саул Бенисън твърди, че нарастването на честотата на това осакатяващо заболяване, което засягало предимно децата, убедил съветските власти, че е социално и икономически неблагоприятно за страната да не използва големия напредък в биомедицинските изследвания, разработени на Запад.
Американците от своя страна нямали какво да губят: и двете сили имали общ враг — полиомиелитът, невидимият нашественик, който не обръщал внимание на класата, статуса, пола, религията, националността или идеологията на жертвата.
По това време Чумаков и Смородинцев били най-видните фигури в съветската вирусология.
Те разработили първата ваксина против години по-рано.
Оказвайки се в Съединените щати, те посетили лабораториите на Джонас Салк, който бил разработил ефективна ваксина през 1955 г., и тествал методите за нейното производство.
Но те се разбирали най-добре с неговия научен опонент Алберт Сабин, който провеждал изпитания на много по-ефективна и по-евтина ваксина, базирана на жив, но отслабен полиовирус, която можела да се приема през устата.
Въпреки това възникнал проблем: въпреки, че ваксината изглеждала обещаваща, американските власти не искали да разрешат изпитания на живия вирус.
След това Сабин дарил три отслабени щама на вируса на съветските учени за създаване, проучване и изследване на ваксината в Москва и Ленинград.
Като жест на добра воля, санкциониран от Държавния департамент, през юни 1956 г. известният полско-американски вирусолог отлетял за Съветския съюз, където изнасял лекции, посещавал лаборатории и попивал нови идеи.
Например идеята на Чумаков за доставка на ваксина под формата на сладкиши или кубчета захар.
Така в продължение на много години телеграмите и бутилките с ваксини се премествали от единия край на света до другия.
Ваксини в бонбони
В Москва Чумаков и Ворошилова скоро се ваксинирали.
Но те трябвало да изпитат ваксината върху най-тежко засегнатите, т.е. децата.
Днес това би разгневило всяка комисия по етика, но те дали ваксината на трите си деца и на няколко племенници.
От януари до май 1959 г. съветските учени изпитали новата ваксина върху 10 милиона деца в целия Съветски съюз — това е най-голямото полево проучване в историята на полиомиелита до момента.
Извършвало се не само в болниците и клиниките, но и в училищата и детските градини: през следващите месеци почти всички деца на възраст под 20 години получили ваксината или чрез капкомер, или под формата на бонбони.
Резултатите обаче не били приети веднага от международната научна общност. Въпреки факта, че програмата за имунизация, проведена в Съветския съюз с ваксината, била успешна, без случаи на парализа, скептицизмът на Запад останал.
Когато Чумаков споделил новината за успеха си на научна конференция във Вашингтон, имало и такива, които изразили съмнения. Някои западни учени отказвали да приемат доклади от другата страна на Желязната завеса.
Но документираният успех на Сабин-Чумаков в крайна сметка преодолял идеологическите разногласия.
Година по-късно представител на Световната здравна организация Дороти Хортсман от Йейлския университет посетила Съветския съюз, където признала безопасността на ваксината и значително намаляване на статистиката за паралич.
Тази перорална ваксина — някога известна като «комунистическата ваксина» — се превърнала в главното оръжие срещу вируса на полиомиелита в целия свят. Дори в САЩ, където ваксината била лицензирана за употреба през 1962 г.
Докато свръхдържавите се заплашвали взаимно с ядрено оръжие, научното сътрудничество между САЩ и Съветския съюз доведе до един от най-големите медицински постижения на 20-ти век, спасявайки безброй животи.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
Източник: https://www.eldiplo.org/notas-web/la-olvidada-ciencia-rusa/