Алексей Навални неочаквано се разбърза да се върне в Русия — не, той и по-рано обеща да се върне, но сега внезапно заяви, че ще долети от Берлин в Москва още тази неделя.
«Посрещайте», — призова той, разчитайки на многобройна тълпа възторжени поклонници. Които трябваше, според замисъла, да защитят своя кумир — или от незабавия арест, или от «нов опит за убийство».
Защото привържениците на Навални вече се надпреварват помежду си — с кого да сравнят неговото завръщане.
С това на Сахаров през 1986? С Хомейни от Париж през 1979?
А песимистите вероятно си спомнят завръщането на Бениньо Акино от САЩ във Филипините през 1983 — бившият сенатор тогава бе застрелян направо на летището (след като властите го арестуваха).
Всички тези завръщания могат да се считат за победни за възвращенците — да, Сахаров не дочака рухването на СССР, но внесе своя принос за неговия крах. Да, Акино загина — но след три години филипинският диктатор Маркос бе свален, а вдовицата на Акино стана президент. А Аятолах Хомейни практически моментално взе властта (той долетя след отпътуването на шаха) и управлява страната до смъртта си десет години по-късно.
Но Путин не е шах, не е Горбачов и не е Маркос — а да не говорим за това, че Навални не е академик и не е велик аятолах.
При него няма нищо подобно на тази подкрепа от страна на народа, която имаше Хомейни, затова пък Н. има желание да вземе властта в Русия.
На него му се струваше, очевидно, че ще постави властта в цунгцванг — когато всеки ход ще влоши положението на Путин.
Един от неговите привърженици пише, че опитите да бъде задържан и да го лишат от свобода «ще вдигнат авторитета на Навални в обществото още по-високо» и ще повишат рисковете на властта за всички предстоящи избори.
А ако «властите се откажат от силов сценарий, това ще бъде възприето …като слабост.
«Властите в Русия нямат добри варианти», пророкува той.
Всъщност Навални няма добри варианти.
Впрочем, такива не останаха, след като той обвини Владимир Путин за своето отравяне.
Болшинството от руските граждани не повярваха на тези твърдения, а много от тези, които се отнасяха равнодушно към това му безумие, започнаха да се отнасят към него като към човек, работещ за враговете на Русия.
Самият Навални може колкото си иска да вярва в собствената си мисия за «спасяването на Русия от Путин», но за болшинството той е просто оръдие в ръцете на враждебни за страната сили.
Враждебни не просто за Путин, а за Русия като такава.
Не може да има никакво превръщане на Навални в народен кумир, в руски Хомейни, т.е. шансовете му той да вземе властта в Русия дори в най-далечно бъдеще са равни на НУЛА.
Затова за тези, които заложиха на проекта «Навални», той представлява сега само една ценност — превръщането му в сакрална жертва, «герой, който все пак бе убит от Путин».
Руската власт разбира това. При това прекрасно и отдавна.
Завръщането на Навални в Русия добавя нови грижи за компетентните спецслужби — отчитайки омско-томските истории, той трябва да бъде сериозно защитен.
На руските спецслужби не могат да дадат никакви гаранции за неговата сигурност, защото Навални е марионетка на чуждестранни агенти, които във всеки момент мога да го «мушнат» с някой отровен чадър. Ние, българите, разбираме за какво става дума.
А и никой не е защитен от покушение при форс-мажорни обстоятелства. На запад в съвсем близкото минало се самовзривяваха терористи. В 21 век никой не е застрахован.
Т.е. за руските власти действително би било по-лесно, ако Навални бе останал в Германия.
Но не защото се страхуват от неговата популярност, а още повече от успеха му на изборите. Дори при най-благоприятния за него вариант в Думата с подкрепата на Навални да попаднат няколко депутата — нима това е повод за безпокойство за Путин?!
А защото той от човек-провокация се превърна в бомба със забавено действие, в детонатор, който вече е в пределите на Русия.
Но никой нямаше да намерение да възприпятства завръщането му, защото нямаше никакви основания за това — нито политически, нито юридически.
Никой няма намерение да му дава повод за крещи «Путин се страхува от Навални, затова не го пуска в Русия» (всъщност, Навални и без това говори само за това).
Никой не страхува от това горното.
Руснаците и всички здравомислещи хора на планетата просто го ПРЕЗИРАТ.
Сега, след завръщането си, на Навални ще му се наложи да отговаря на наказателни дела — както на стари, така и на нови.
Ще му се наложи не просто да се изправя пред съдебните органи, но и да се подготвя за затвор.
Например, за клевета към държавния глава — все пак публичните обвинения в опит за убийство не бива да остават безнаказани.
Всъщност, Навални по принцип е готов да влезе в затвора — за него това е «път към властта», т.е. пътят на Мандела (още една нагла, но популярна аналогия).
Но руската власт въобще няма намерение да го превръща в мъченик — макар и фалшив.
Макар привържениците на американската марионетка да се опитат да направят точно това.
Както знаем, живеем във времена на бурна информационна война — по всички фронтове.
Но и в тази ситуация Путин няма да играе по чуждите правила — и точно няма да се подведе от сценариите на Навални, т.е. на Запада.
Затова на Навални не му оставаше нищо друго, освен да ускори завръщането си в Русия.
Защо?
Защото Западът осъзна, че той не бива да остава на тяхна територия — така той бързо би се обезценил, би се превърнал във втори Ходорковски.
Не от гледна точка на шансовете му за победа на изборите в Русия — той и без това такива няма.
Но би станал безполезен в смисъл на опитите му да «разтърси режима».
Макар кой на Запад бълнува, че той има каквито и да било шансове да бъде «основен противник на Путин»?!
Завръщането на Навални беше нужно, независимо от всички рискове.
Ще го стоварят ли в затвора или не — при всички случаи няколко месеца койотите ще вият на тема «В навечерието на изборите за Думата лидерът на опозицията го цамбурнаха в затвора» — ще го снимат, преследват и прочие…трикове.
Да, той можеше да се върне през пролетта.
Но всезапно се случи щурмът на Капитолия.
А и Тръмп би блокиран в социалните мрежи.
До какво ще доведе този «триумф на демокрацията» в Русия за организаторите на същия този триумф и за мислещия в една вълна с тях Навални?
Правилно — до това, че Кремъл сега може без сянка на съмнение да блокира Навални.
Е, не сам и не веднага, а с ръцете на стопаните на «Телеграм» и Youtube, още повече, че след «казуса Тръмп» репутацията им рухна. Всъщност, американците няма да го блокират, защото Байдън ще завихри нови бури срещу Русия, а да целта му е нужна и марионетката Навални.
Такъв е светът днес.
Свят, в който управлява цифровата диктатура, привържениците на политическата и идеологическата цензура, ловът на вещици, борбата с «неправилните възгледи».
Всички горепосочени управленци наричат себе си демократи, либерали и честни хора, дори се борели с корупцията и с «паралелната държава».
Крадецът вика «дръжте крадеца».
Слава богу, че Русия не принадлежи към гореописания свят.
Да му мислим ние, в България, и цялата друга…»паралелна» мъгла.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
