Как един от най-добрите съветски разузнавачи ликвидира лидера на украинските националисти
През декември се навършиха 100 години от създаването на Службата за външно разузнаване на Руската федерация.
На 20 декември 1920 г. е издадена заповед № 169 на Феликс Едмунович Дзержински — за създаването към ВЧК на РСФСР на чуждестранен (външен) отдел — Службата за външно разузнаване на младата република на Съветите или, както ще се нарича по-късно през цялата история на страната — Първото главно управление на КГБ на СССР.
Причината за създаването на тази организация е трудната външнополитическа ситуация, развила се във враждебното обкръжение спрямо страната на Съветите. В „незалежната“ започнал процесът на формиране на множество организации на украински националисти. И така, през същата 1920 г. на територията на Западна Украйна била създадена украинската военна организация — една от най-големите терористични организации по това време. УВО се формирала от националистите на Галичина, както и на други територии на Западна Украйна. Скоро неин ръководител става полковник Евгений (Евген) Коновалец.
Почти всички изследователи на радикалното националистическо движение в «Незалежната», включително историците на ОУН, твърдят, че появата на този вид посока в радикалното движение е реакцията на част от украинското общество към елиминирането на украинската държавност и загубата на някои изконни територии, прехвърлени към редица съседни държави — Полша, Чехословакия и Румъния.
Отношението на лидерите на СССР към такива ултрарадикални организации и партии като УНА-УНСО било рязко отрицателно, особено след сближаването им с германския нацизъм през 30-те години и сътрудничеството, по-специално с германските специални служби.
Разбира се, главният враг на съветскаат власт си оставал от времето на Гражданската война прословутият Руски общовойскови съюз (РОВС), чиято щаб-квартира след революцията се намирала в Париж.
Но основната опасност от подоби антисъветски организации (както РОВС, така и УВО) се състояла в това, че в тяхната основа били строеви офицери от предреволюционните въоръжени сили на царска Русия — професионални и добре обучени военнослужещи с огромен опит в бойните действия и деверсионната работа, които не приемали съществуването на младата съветска държава.
Реакцията на нездравословната симбиоза между украинските националисти с надигащия глава нацизъм било решението в Москва физически да ликвидира Коновалец. Той бил осъден задочно на смърт от съветския съд още през 1918 г. за зверския разстрел на революционните работници от «Арсенал» в Киев.
Ликвидирането му било възложено на проверен човек, част от т.нар. «група Яша» (Яков Серебрянски) от «литературния» отдел на ИНО ОГПУ (Външно разузнаване) — старши лейтенант от НКВД Павел Судоплатов.
Павел Анатолиевич Судоплатов (псевдоним Андрей) е роден през 1907 г. в украинския град Мелитопол. В млада възраст той отива в Червената армия, която преминавала през града, с нея той свързва съдбата си. По-късно служи в Специалния отдел на дивизия, става чекист, а от 1922 г. продължава да служи в граничните войски.
През 1925 г. е изпратен в ГПУ на Мелитопол, през 1928 г. — в Харков, а след това в Украинската ССР, присъединявайки се към ВКП (б) през същата година. А вече през 1933 г. е зачислен в чуждестранния отдел на ОГПУ, където продължава службата си вече в „групата Яша“.
Точно на него през 1938 г. е възложена (по лична заповед на Сталин) операцията по ликвидирането на Евген Коновалец.
Съветското разузнаване започва да се доближава до Коновалец през 1933 г. след поредицата от тежки терористични атаки, извършени от украинските националисти. Целта на операцията била да се въведе агентът в непосредственото обкръжение на водача на ОУН, за да получи точна информация. Впоследствие задачата била променя.
Но първо той трябвало да се добере до него — с това назначение Судоплатов с група нелегални разузнавачи преминали съветско-финландската граница през май 1938 г. Всичко било представено по такъв начин, че това уж била група украински националисти от УВО, които се изнасяли от СССР на запад. Твърдяло се, че групата се ръководена от един от лидерите на украинския националистически ъндърграунд Василий Лебед, поддръжник на Коновалец — истинското име на Хомяк.
По време на Първата световна война той, също като Коновалец, воюва на страната на Австро-Унгария. Те заедно били в плен. След това и двамата се върнали в Киев. Лебед станал заместник на Евген Коновалец като командир на стрелците. Когато армията на Петлюра била победена, Коновалец избягал в Европа, докато Лебед останал в Украйна и скоро бил вербуван от съветското контраразузнаване.
През границата Лебед вкарал със себе си във Финландия старши лейтенанта от държавна сигурност Павел Судоплатов. Младият чекист трябвало да проникне във вътрешния кръг на Коновалец.
Коновалец имал доверие на Лебед. Той дори и не си помислял, че същият е агент на НКВД. Лебед препоръчал на Коновалец за помощник Павел Судоплатов. Според сценария Судоплатов бил роднина на Лебед, а и националист.
Първият етап от операцията (преминаването на границата) преминал успешно. Но Судоплатов трябвало да премине през проверката на службата за сигурност на ОУН, тя била оглавявана от Коновалец, а той се отличавал с голяма бдителност. Судоплатов разбирал, че е на прицел.
Лебед заминал за Берлин на среща с Коновалец. В Германия се разполагала щаб-квартирата на организацията на украинските националисти. Судоплатов бил оставен за проверка във Финландия. Той бил проверяван от помощника на Коновалец — Полуведко. Судоплатов преминал през проверката.
В Москва оценили работата на Судоплатов е го наградили през ноември 1937 г. с орден «Червено знаме». Ежов го въвел при Сталин, който в личен разговор го посъветвал да използва при ликвидирането на Коновалец слабостта му към шоколадовите бонбони.
Скоро Судоплатов вече бил проверяван от самия Коновалец, който го извикал в Париж на гроба на Петлюра, чиято земя лъже-племенникът на Лебед обещал да закара у дома, в Украйна, с което предизвикал възторга на Коновалец. Той вече му имал пълно доверие.
Срещата на Судоплатов с Ковалец била в хотел-ресторанта «Атланта» в Ротердам (Нидерландия), където пристигнал съветския кораб «Шилка» със Судоплатов на борда. Рандевуто преминало без усложнения.
Съветският офицер предал на Коновалец кутийка с шоколадови бонбони, под които била замаскирана бомба. Судоплатов я подал и отминал. В резултат, когато Коновалец излязъл от ресторанта, кутийката се взривила и той загинал.
Заданието на Родината било изпълнено.
А Судоплатов се върнал в Москва и продължил работата си в разузнаването.
По време на Втората световна война се проявил като герой.
Но си останал истинска легенда в Службата за външно разузнаване чрез целия си огромен принос за защитата и сигурността на СССР.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front
