Международната реакция по завземането на американския Капитолий от тръмпистите-радикали се оказа очаквана. Тя варира от трагичното кършене на ръцете и воплите за «метеж, преврат и държавна измяна» до почти нескрито злорадство, че към САЩ са се върнали онези проблеми, които те много десетилетия старателно култивираха в други страни.
Междувременно има малко причини за радост — дори за най-антиамериканските сили — от това, което се случва, тъй като настоящите процеси заплашват с непредсказуеми последици всички.
Случилото се на Капитолийския хълм, от една страна, изведе вътрешнополитическата криза в САЩ на ново ниво, а от друга се оказа изключително полезна за противниците на Тръмп.
Няма съмнение, че в момента в много офиси във Вашингтон се пие шампанско, тъй като всичко това нанесе фатален удар не само по отиващия си президент, но и по анти-истаблишмънтската вълна като цяло, развърза ръцете на «дълбоката държава» в потискането на инакомислието и отвори пътя на страната към фактическа еднопартийна система под ръководството на Демократическата партия. Въпреки това, докато вътре в САЩ ситуацията е относително благоприятна за новата администрация, нещата са много по-сложни за нея във външнополитически план.
Демократите се завръщат в Белия дом под лозунга „Тръмп е виновен, но бързо ще върнем златната ера на американската хегемония и тържеството на глобализма“.
За тях няма всеобхватна криза на американската система, няма отслабване на геополитическите позиции на САЩ. Напротив, те виждат Тръмп като случайно краткосрочно колебание, безпричинно отбиване на Америка от шосето на собствената й и човешката история.
И не е толкова важно дали „Вашингтонското блато“ наистина вярва в подобна картина на света. Главното е, че бъдещите му действия ще се определят от него — от блатото. Във външната си политика администрацията на Байдън ще се стреми да „върне колата назад“, за да възстанови Съединените щати до статута им на безспорен лидер на международната арена, на който другите държави се подчиняват само с едно щракване на пръсти.
Но това ще бъде изключително трудно да се постигне, дори няма да е възможно, тъй като планетата вече свикна и дори започна да се радва на факта, че САЩ бавно, но стабилно губят позицията си на свръхдържава. Всъщност събитията в чужбина само потвърждават нарастващото мнение, че тежката системна криза се задълбочава, а това води до преформатиране на цялата глобална система.
На свой ред държавите, които се възползват от това обстоятелство и изграждат свой собствен суверенитет, вече са десетки, включително водещите сили на планетата. Всъщност това вече се превърна в доминираща световна тенденция.
Да, повечето страни предпочитат да избягват директната конфронтация с Вашингтон, но тихо и упорито провеждат собствената си линия — като Германия, която намери начин да заобиколи санкциите на САЩ срещу Северен поток 2. Или България, която въпреки САЩ, все пак изгради и пусна в действие «Балкански поток».
В такава ситуация обичайните методи за външнополитическа работа на Вашингтон със сигурност няма да дадат на Белия дом желания резултат. В крайна сметка всички тези неудобни и неприятни за него тенденции се оформиха и пуснаха корен не при злодея Тръмп, а при абсолютно системното и дълбоко демократично управление на Барак Обама.
В резултат опитът на демократите-глобалисти да се върнат към привичния си външнополитически подход, при който страните «слушкат и ще папкат» и така ще върнат затъмненото свръхдържавно могъщество на Вашингтон, просто няма да мине. Отчитайки настоящите процеси в САЩ, подобно развитие на събитията изглежда необосновано оптимистично.
За да победят Тръмп, демократите не просто нарушиха установените правила на вътрешнополитическата игра. Те поставиха под ножа американската политическа система на САЩ като такава, включително свободата на словото и изборите — и очевидно не възнамеряват да спират дотук.
При такъв сценарий шансовете те да се придържат към поне някаква рамка във външната политика изглеждат откровено илюзорни, особено когато светът продължава последователно да се измъква от контрола на Вашингтон.
„Дълбоката държава“ на САЩ не пощади собствената си страна заради поставените си цели. Отговорът на въпроса какво ще направи, когато открие, че светът не иска да й се подчинява по моделите от преди двадесет години, а обичайните методи на принуда просто не работят, обещава да бъде твърде мрачен.
Петя Паликрушева, Българска редакция на News Front