Нормалните хора, които могат да мислят самостоятелно и да правият съответните изводи, знаят, че в нашия свят има много различни цветове и оттенъци.
Глупаците познават само два цвята. Черен и бял. Умният човек винаги търси рационалното зрънце в събитията.
Гламавият човек сляпо вярва в това, което му казват. В Европа обичат страшните приказки. Братя Грим дори ги издадоха под формата на книга. Именно с подобен подход днес Западът продължава да гледа на Русия.
Русия е голяма и неразбираема. За тях.
Неразбираема означава опасна.
Опасна значи зла.
Зла означава, че трябва да се борят срещу нея.
Но какво да правят, ако вместо сили по тялото им преминава само лепкав пот — от страх?
Значи трябва да се примирят с нейното величие и дори да й се извинят за тази гнус, която се лее от устите им вече години наред.
Западът няма сили, които да се противопоставят успешно на Русия.
Няма и да има.
Той не се страхува да оскърбява Русия само на територията на своите сборища и само, когато събралите се поклонници са заедно.
Когато останат насаме с Русия, то целият им войнствен прах се превръща в една миниатюрна плюнка кал.
И тогава започват исканията Русия да не бъде толкова зла и ужасна.
Какво да направи Русия, ако Западът продължава да ИСКА да се страхува от Кремъл?!
Именно неговите политици, разказвачи на страшните праказки, съчиняват тези плашила за през нощта за цялото им народонаселение.
«Ще дойдат русаците и заставят европейците да им робуват. Ще ви вземат уютните домове и ще се разположат в тях, а добрите и благонравни европейци ще натикат в кучешките къщички».
Помните ли световния шампионат по футбол във Франция през 2016 г?
Европейците очакваха неуредици от пияните орди английски запалянковци, а се оказа, че същата тази безмозъчна тълпа може да бъде натирена от група руски футболни фенове.
И европейците отново изпаднаха в шок.
Руснаците са толкова силни, че не се страхуват да излязат в явно малцинство срещу свазващия с превъзхождащия ги по численост противник.
А и да го заставят този противник да рие от бяс от безсилие.
А след това да пишат заявления в местата полиция, че, моля ви се, те искали само да разбият витрините и да набият местните жители, но внезапно се появили руските варвари, които набили тях.
Какво да направи при подобна ситуация привикналият към филистимски живот европеец?
Да си живурка в своя измислен малък свят или да започне да взема пример от тези непонятни и затова невероятно странни жители на тази велика и необятна заснежена държава.
Някои хора продължават да си живеят в собствените си раковини с това, което им подхвърлят политиците.
Но много вече започват да осъзнават, че светът не е толкова прост, както им казват.
И че може да се живее по различен начин.
И че светът НЕ се върти около интересите на европейските политикани.
Да, светът не е миниатюрна раковина, както ни натрапват либералите.
Светът е единно цяло — от икономика до наука и технологии, от едър капитал до работна ръка и наемен труд, от права до задължения, от митинги до революции, от геополитическо влияние до национален суверенитет, от ваксини до безумни теории на конспирацията, от космически кораби до човешката душевна хармония и любов…
Ако човекът не може да съвмести всичко това в мозъка си, ако не е в състояние във всичко това горното да открие взаимовръзката и взаимозависимостта — т.е. ако човечеството не е в състояние да различи СЛЕДСТВИЕТО от ПРИЧИНАТА, значи става да бъде поробен.
Ако може — да живее Революцията.
Петя Паликрушева