Дисбалансът между богатите и бедните е позор
Представете си, че имате бизнес, голямо предприятие. Тези, които имат, не е нужно да си представят. Затвори очи. Слушай.
Вашето предприятие работи добре. Известна марка, много хора, огромен оборот. Има само една малка подробност — рентабилността на бизнеса е такава, че се налага постоянно да се вземат кредити.
Напоследък приблизително 1,75 трилиона долара годишно.
Ето така работи компанията, която познаваме под името САЩ.
За да поддържа сред кредиторите високо ниво на желание постоянно да предоставят финанси, освен МВФ и прочие подобни организации, има и практически инструменти от рода на въоръжените сили и всякакви там ЦРУ-та.
Последната организация спретва на всеки, който иска да се измъкне от крепките обятия на славния чичко Сам, неумолима присъда. Биографиите на Салвадор Алиенде, Мануел Нориега, Садам Хюсеин и много други, а също съдбата на нещастния Корейски полуостров, Виетнам, Югославия, страните от Близкия Изток и Северна Африка, Украйна, Афганистан — са ярка илюстрация на гореказаното.
Ако внимателно се вгледаме в това, което се крие под гламурната обложка, лесно ще установим, че животът на страните-сателити и хората, които ги населяват, влизащи в орбитата на хегемона, неизменно става все по-лош и по-лош.
По-беден.
Цялото следвоенно благополучие на Западна Европа се гради на прословутия план Маршал, защото американския и европейския капитал се тресеше в животински страх пред социалистическия и ляв реванш.
Ако тогава нямаше пряка заплаха от идването на власт на комунистите в Европа, ако го нямаше факторът СССР, в следвоенна Франция, Германия, Италия или Холандия никой не би и си помислил да инвестира 13 млрд долара.
А това съвсем не са сегашните 13 млрд долара, а 100 пъти повече от настоящата им равнозначност.
В Гърция и до днес не са нивелирани последствията от гражданската война, в която победата над левите през 1949 г. беше при пряката военна подкрепа на САЩ и Британия, а гръцката комунистическа партия бе обявена извън закона.
Спомнете си и за прекият и съвместен разгром по заповед на «великия хуманист и политик» Чърчил чрез британските войски и гръцките коларобарионисти през декември 1944 г. на гръцките партизани!
Войната бе в пълен ход, СССР громеше фашистите из Европа, Берлин не бе взет, а англичаните и вчерашните нацита громяхав Атина отрядите на ЕАМ/ЕЛАС — гръцките комунисти-антифашисти.
Какъв цинизъм — какъв празник на свободния демократичен дух, нали?!
Изминаха 30 година от рухването на СССР, дори праха на Съветите вече не витае във въздуха, а е на земята. Но «сияещият град на хълма», т.е. капитализмът осъзна: необходимостта да се делят ресурсите със средната класа очевидно отпада.
Тихичко обедняват всички от средната класа.
Преди пет години комунистически Китай задмина САЩ по брой представители на средната класа — 109 млн срещу 92.
А в същото време над 50 % от световното богатство ще контролира от 1 % от населението на планетата Земя.
Данните са от Credit Suisse от Global Wealth Report за 2015.
Ковид срути всички маски.
50 млн американци се сблъскаха с глада. 50 мл живи все още хора, съобщи тези дни АВС news. Населението на САЩ е около 330 млн. В една от най-богатите държави в света гладува всеки шести.
А вие си мечтаехте за града на хълма? Наистина ли? Това ви беше целта и мечтата? Швейцария на Балканите?! От социалистически малък човек в милионер? Или милиардер?!
Каква нелепа случайност!
Цялата същост на натрапваната ни система на «сиящия град на хълма» не е насочена към човека.
А към броя на нулите в сметката на една шепа хора.
Точно затова в тази държава — САЩ — за която и до днес много мечтаят, има вече хиляди и хиляди радикално леви хора — главно в университетите. Те са местни жители. Те са в курса на нещата в Америка. Те знаят, че техният «град» ги ненавижда на животинско равнище, че ги унищожава, че мечтае да отрови всичко човешко от лицето на земята, от книгите и паметта.
Което, всъщност, и прави. Огледайте се и вие, които сте тук.
Същността на капитализма и антихуманизъм — винаги, навсякъде, във всичко.
Тук едни умници ще започнат да ми обясняват, че човечеството не е създало нищо по-добро от «капитализма и демокрацията».
Удивителна логика.
Някога човечеството създаде и «светата инквизиция» — и какво?
А резултатите от функционирането на тази «светица»?!
Сега да си спомним началото на статията. Какво се случва с взетите от САЩ 1.75 трлн долара?
Всъщност, това са и наши пари. Те са на целия свят. За какво се харчат те?
Целият гигански поток не се влага в развитието на човечеството, дори не в инфраструкурното обновление на икономиката, не се влагат в научни изследвания, за помощ на нуждаещите се…
На първо място финансовият поток потича директно към фондовите пазари — Дау Джонс, S&P, NASDAQ…
Цялата американска, а значи и световната икономика на «сияещия град» на капитализма са само празни цифри.
Не за реалния живот. За интереса на капиталистическите паразити.
Те не виждат труповете около себе си.
Нима не сте съгласни, че системата е людоедска?!
Хората страдат от глад, лоша медицина, ужасно образование — но за целта световният капитал няма пари.
Тогава какво да се прави?
Да се възстанови моделът на социалистическа България?
Но след 30 години усилено изграждане на капитализъм за народа на България вече е пределно ясно, че е необходим нов баланс между интересите на малкия човек, хората с амбиции и общия, цивилизован път на страната.
Това е и задачата на настоящия политически момент, ако говорим за политика в по-широкия контекст, а не само за борбата за власт.
Днес трябва да се търси не изгубеният рай, а нови модели на развитие.
Това е задачата, която трябва да си поставят извънсистемните организации в България.
Защото за системните, които са на първите места в социологическите проучвания, това не важи. За тях е важна властта.
Точно затова същите тези системни играчи, които са начело в социологическите проучвания, миришат на нафталин, макар някои от тях да са «нови» ирачи.
Всяка партия или организация, която се кълне в капитализма, е играч, който утвърждава и циментира Системата, дори да ти казва, че иска да ликдивира «паралелната държава».
Този нафталин трябва да се изчисти.
Не е нужно да се реформират обектите за химическо чистене и перачниците, ако разбирате върху какво акцентирам чрез думата «реформи».
Нужно е да се инвестира в бъдещето, което би защитило всеки гражданин.
Крупният капитал не може да определя, а още повече да диктува развитието на България.
Защото природата му е користна, антихуманна, независимо от почвата, на която вирее.
Алтернатива винаги има. Само трябва да имате сетива да я откриете.
И дупе, за да я лансирате.
Петя Паликрушева