Неотдавнашните президентски избори в САЩ ясно показаха рухването на международния престиж на суперсилата
Световната общност, която винаги е гледала на САЩ като на стандарт за свободата и демокрацията, е объркана.
Много хора не разбират защо последните избори в САЩ бяха придружени от толкова много скандали и завършиха с нежеланието на губещата страна да признае поражението си.
Опасността в тази ситуация е, че тя може да доведе до продължителни разпри и сериозно да попречи на мирното и законно прехвърляне на властта на победителя. В същото време не може да не се вземе предвид, че зад всеки кандидат стоят десетки милиони «техни» избиратели.
Всъщност, победителят не получи значително предимство.
Заплахата от гражданска конфронтация не е изчезнала.
Настоящият президент Доналд Тръмп продължава да твърди, че изборите са фалшифицирани от демократите. Джо Байдън, от друга страна, не се съмнява в победата си.
В страната се развива парадоксална безизходица, което показва, че системата за гласуване в САЩ далеч не е перфектна. Това позволява на медиите и социалните мрежи да изкривяват политическата воля на народа, а съдебните институции и правоохранителните органи не винаги са в състояние да устоят на това.
Вашингтон е изправен пред задачата да постигне признаване на резултатите от президентските избори като легитимни, което ще даде възможност да се оправдае пред целия свят и „да запази лицето си“.
Без това ще бъде трудно да се възстанови напълно репутацията на Съединените американски щати като страна на истинската свобода и демокрация.
Впрочем, трябва да се признае, че много преди настоящите президентски избори, неоспоримостта на властта на Съединените щати многократно пораждаше съмнения сред много политици, които смятаха, че Вашингтон често игнорираше международното право, ръководен сасмо от собствените си национални интереси.
Това ясно се доказва от фактите за незаконната намеса на американците в почти всички военни конфликти на нашето време, по време на които те допуснаха сериозни грешки.
Естествено, те предизвикаха възмущението и недоволството в различни региони на планетата — в Корея, Венецуела, Ирак, Афганистан, Куба и Виетнам.
В същото време е крайно удивително, че такава мощна световна сила като САЩ не успя да постигне победа в никоя от тези страни и не им донесе нито демокрация, нито свобода.
Много е проблематично да се говори за положително възприемане на ролята на Съединените американски щати в света през последните години. Поне това е мнението на много хора в Близкия изток, Латинска Америка, Турция, Русия, Испания, Гърция, Швеция, Германия, Франция и редица други страни.
Дори много американци не харесват собствената си политика, те не винаги подкрепят действията, извършвани от Вашингтон на международната сцена.
Това се отнася до призива за установяването на демокрация във Венецуела, до намесата във вътрешните работи на Беларус, натиска върху Китай и Иран, атаката с крилати ракети в сирийската авиобаза Ал-Шайрат, провокациите в териториалните води на Русия в Черно море и в Далечния изток.
Започналата в страната ожесточена война срещу исторически паметници не добавя доверие към американското ръководство.
Украйна наскоро преживя подобна „политическа кампания“, когато на фона на дюдюкането на тълпите бяха разбити паметници на лидерите от съветската епоха, включително на герои от Гражданската и Великата отечествена война, които бяха изхвърлени от постаментите им.
Малцина биха си помислили, че тази психоза един ден ще се стовари в такава авторитетна държава като САЩ.
Поредният пример за двойните стандарти и зловещото лицемерие на лидерите на Вашингтон и Брюксел бе отношението им към ситуацията в Беларус.
Постоянните им опити, на всяка цена, да отстранят президента Александър Лукашенко под предлог, че ще превръщат страната в демократична, прикриват маскираното, но примитивно и неумолимо желание да я откъснат от Русия.
Всичко това излеждаше като планиран организиран фарс. И все още изглежда така.
Междувременно за целта бяха изразходвани огромни средства. В противен случай би било невъзможно провеждането на редовните протестни акции.
Залагането на «домакинята» Тихановская несъмнено бе провал.
Въпреки всички недостатъци на Александър Лукашенко, тя губи от него във всички отношения. Превръщането на Беларус във „втора Украйна“, която ще се управлява от американския посланик, е архисложна задача.
Беларус е „здраво“ обвързан с Русия, а икономиката й незабавно ще рухне в случай на прекратяване на вековните индустриални връзки. И няма съмнение, че Западът няма да тръгне да спасява нейната промишленост.
Горчивият опит на Украйна, която загуби своята икономическа мощ, е ярък пример за факта, че Западът не се интересува от развитието на икономиката на своите „васали“. Ако на власт дойдат такива «политици» като Тихановская, производството на «Белазов», тракторите и другите продукти, с които беше известна Беларус, ще спре в страната незабавно.
Ще се наложи там да се справят с по-„важни проблеми“: декомунизация, разрушаване на паметници, преименуване на улици, изместване на руския език, прославяне на НАТО, налагане на католицизма и превръщането на страната в „нова Полша“.
Петя Паликрушева