Гейл Карсън и Стивън Евънс пред БНР:
От седмици вече Европейската комисия е под медиен натиск да обясни защо въпреки очаквания пик на Covid-19 в края на годината и въпреки данните за успешни тестове на ваксините на „Бионтех“ и „Модерна“ не е взела още през лятото мерки да осигури достатъчно ваксини за зимния сезон. Натискът се засили след неуспеха на изпитанията на препарата на френската компания „Санофи“ и британската GSK и още повече след скоростния старт на масовата имунизация в Израел и в Великобритания.
В критични моменти като сегашния европейците трябва да сме по-сплотени от всякога, каза за „Събота 150“ Гейл Карсън, заместник-председател на Global Outbreak Alert and Response Network — един от механизмите на СЗО за бързо реагиране при здравни кризи:
„Каквито и пречки да възникнат, за да ги преодолеем, трябва да държим местните общности ангажирани и сплотени. В основата на това е диалогът между властите, експертите и обикновените хора. Имаме истинска възможност да се опитаме да направим това, което трябваше да направим преди години. Да засилим здравните ни системи. Да интегрираме научните си изследвания“.
Да, имаме тази възможност, но как, ако доверието в лидерите ни е подкопано? На някои наблюдатели действията на Брюксел изглеждат толкова неадекватни, че се питат не сме ли жертва на лобизъм и не е ли по-добре страните членки да вземат нещата в свои ръце? Германия, изглежда, го е направила, като си е резервирала десетки милиони ваксини от „Бионтех“ и „Кюрвак“. От Берлин подчертават, че доставките за ЕС ще са с предимство. Но федералното правителство е под все по-силен обществен натиск да действа и да изостави принципа на европейската солидарност — само вчера в страната бяха регистрирани близо 1 200 смъртни случая вследствие на Covid и вече се надигат призиви за тотален локдаун на икономиката.
„Предпочитаме да не държим всичките си яйца в една кошница“, така представител на Европейската комисия обясни тази седмица решението на Брюксел да заложи на шест производителя, всеки на различна фаза на развитие на своята ваксина.
„В началото, очевидно, никой не знаеше със сигурност кои ваксини първи ще бъдат доставени, дали ще са достатъчно ефективни, дали ще са достатъчно като количества. Така че със сигурност има логика в подхода на „кошницата“. Но да не забравяме, че всяка страна трябва сама да вземе своето решение“, коментира Карсън.
Днес обаче доставянето на достатъчно ваксини до следващата зима е под въпрос. Можеше ли тази ситуация да бъде избегната при друга стратегия на Европейската комисия? Можем ли да наваксаме изоставането, да изпреварим новите, по-заразни щамове и да направим така, че следващата зима да не се окаже като тази?
Ще имаме повече и нови ваксини скоро — не пришпорвайте процедурите за безопасност, призовава Стивън Евънс, професор по фармакоепидемиология от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. В интервю за БНР той предупреди за опасността от нарастващата конкуренция между богатите страни за все още недостатъчните ваксини и суровини. Ако изоставят по-бедните региони в пандемията, това ще се обърне срещу самите тях.
Регулаторният орган във Великобритания одобри ваксината на „Модерна“ и британското правителство вече поръча милиони допълнителни дози. Европейската комисия удвои поръчката си за ваксини от „Пфайзър“ и „Бионтех“. Не трябваше ли да поръчат повече и по-рано от готовите или от най-напредналите ваксини, вместо да чакат другите производители? Достатъчни ли са най-новите мерки и не са ли твърде закъснели?
Не, скоростта, с която се прави всичко, е изключителна. Ще се нуждаем от много повече видове ваксини, защото не знаем дали ще възникне конкретна необходимост от ваксини за определени групи от хора. Например, може да се окаже, че по-възрастните имат нужда от определен вид ваксина, а по-младите — от друг вид. Може да се окаже, че един вид ваксина предизвиква нежелани реакции, а друг не предизвиква. Така че имаме нужда не само от голям брой дози, но и от няколко различни ваксини.
Колко сериозен е проблемът с недостига на дози в Европа и на Острова и как можем да го решим?
Производителите работят толкова бързо, колкото могат. Когато дадена ваксина бъде произведена, тя трябва да бъде изпитана. Евентуалното одобрение на всяко лекарство се основава на три стълба — на безопасността му, на ефективността му и на качеството му. Значително внимание се отделя на безопасността и ефективността, но качеството също е важно. В една пандемична ситуация, когато се опитваш да добиеш милиони дози, не бива да скъсяваш процедурите и да издаваш разрешения за прилагане на ваксини без необходимите проверки. Това означава, че снабдяването не е толкова бързо, колкото ни се иска. Става дума за нови препарати и все още не сме достигнали необходимите темпове на производство и проверка. Но това е неизбежно.
Във Великобритания прилагате „АстраЗенека“ от тази седмица. В ЕС тя може би ще получи одобрение от Европейската агенция по лекарствата до края на този месец. Може ли тази ваксина наистина да промени правилата на играта, както се твърди? Ами другите кандидати — „Джонсън и Джонсън“, „Кюрвак“?
Ваксината на „АстраЗенека“ и Оксфордския университет има голямото предимство, че, за разлика от „Пфайзер“ и „Модерна“, не изисква твърде ниски температури и може да се съхранява в обикновени хладилници. Така че потенциалът за прилагането й в по-бедните страни е значителен. Също така цената ѝ е много ниска. Ваксината на „Джонсън и Джонсън“ и някои други кандидати ще се прилагат с 1 доза. Това ще помогне в бедните страни, където проследяването на хора за поставяне на втори дози е по-трудно. „Джонсън и Джонсън“ има същите изисквания за съхраняване като „АстраЗенека“, т.е. тя ще се използва по-лесно и в повече страни. Да се надяваме, че тези ваксини ще се окажат ефективни и качествени. Досега имахме само един очевиден неуспех — с ваксината на GSK и „Санофи“. Имаше проблем и с австралийска ваксина. Но очаквам „Джонсън и Джонсън“ да бъде ефективна. Предполагам, че резултатите от тестовете на „Джонсън и Джонсън“ ще излязат този месец, или през февруари.
Експертите сочат, че е нужен колективен имунитет — 65 или повече процента от хората да са имунизирани. Ще постигне Обединеното кралство това до есента?
Мисля, че със сигурност ще успеем да потиснем разпространението на вируса до есента, надявам се още през лятото. Но няма да е достатъчно само Обединеното кралство да успее. Същото трябва да постигнат и по-богатите, и по-бедните страни от Евросъюза и от Европа като цяло. Не бива да оставяме без внимание и Африка, Индия, Латинска Америка. Ако не защитим целия свят, отделните страни ще трябва да се изолират тотално и да не пускат никого нито да влиза, нито да излиза. Трябва ни глобален подход. Трябва да осигурим ваксини за по-бедните страни.
При 7,8 милиарда население на планетата как да подходим към това грамадно предизвикателство?
Най-добрият начин е като гарантираме, че в районите, където вирусът е най-силен, където има множество случаи на заразяване, броят на случаите ще бъде потиснат до много ниско равнище. И трябва да правим това страна по страна. Малко вероятно е да успеем да заличим този вирус, но може би можем да го сведем до много ниски равнища. Не успяхме да заличим полиомиелита, нито дребната шарка, макар че и двете заболявания могат да бъдат изкоренени. Така че, изисква се не само наличие на ваксини, но и политическа воля да се направи така, че всички, които са в риск да се заразят, да се ваксинират. И ако някъде възникнат огнища, да има стратегия за изолирането им и да се ваксинират всички около тях, така че заболяването да не се разпространява. Ако не направим това, вирусът ще може да се разпространи от огнище в Африка към Европа, Обединеното кралство и в България. Ще се окажем в ситуация, в която ни се налага отново да ваксинираме всички.
Виждаме вече нарастваща конкуренция между богатите държави за ваксините и техните съставки. Как да я избегнем?
За мен това е морален въпрос. Аз работя с COVAX и Инициативата за подготовка за епидемии (CEPI). Тези механизми са създадени от хора от богатите страни, които осъзнават необходимостта по-бедните да получат ваксини. Надявам се, че ще постигнем това с повече такива инициативи, чрез COVAX и Световната здравна организация. Ако богатите страни се държат егоистично, самите те ще пострадат.
Гейл Карсън пред БНР и интервю на Добрин Йотов със Стивън Евънс в предаването „Събота 150“
