На снимката: Париж. По време на церемонията по подписванеjf на Договора за конвенционалните сили в Европа и Съвместната декларация на Варшавския договор и страните членки на НАТО. Вдясно на снимката — президентът на СССР Михаил Горбачов, 1990 г.
През последните 40 години СССР и неговите наследници често вярваха в едностранчивите обещания на Запада. Руските партньори не изпълниха това, което обещаха, а направиха точно обратното.
Понастоящем това служи на всеки желаещ да упреква в липсата на професионализъм и едва ли не в наличието само на зачатъци на интелект на висшите чиновници от края на епохата на СССР и Русия и началото на 90-те години.
Да погледнем ситуацията от гледна точка на международното право.
Горбачов и НАТО
На 1 юли 1991 г. 5 източноевропейски държави подписаха протокол за пълното премахване на основния противник на НАТО — организацията на Варшавския договор. Това беше предшествано от каскада от изявления на лидерите на страните-членки на НАТО, че техният военен алианс не е агресивен и няма да се придвижи нито крачка на изток към СССР (Русия). По това време обещанията фигурираха в думите на лидерите на всички влиятелни действащи лица в международната политика: САЩ, Великобритания, Германия, Франция. Само през 1990-1991 г. преброх повече от тридесет такива уверения. Да вземем за пример най-гръмките.
- Първото документирано уверение от лидерите на държавите-членки на НАТО за по-нататъшното му неразпространение на Изток е фиксирано на 31 януари 1990 г. в тайна телеграма от посолството на САЩ в Германия под номер BONN 0340001OF03011909Z. Според съдържанието му западногерманският външен министър Геншер започва срещата по обединението на Германия с публична реч в Бавария. Посолството на САЩ в Бон информира Вашингтон, че Геншер е дал да се разбере: промените в Източна Европа и процесът на обединение на Германия не трябва да водят до нарушаване на интересите на сигурността на СССР. Следователно НАТО трябва да изключи разширяването на своята територия на изток и придвижването по-близо до съветските граници. В телеграма от Бон се отбелязва необходимостта територията на Източна Германия да бъде оставена извън военните структури на НАТО, дори в обединена Германия. В цитираната телеграма първо чуждестранният държавен лидер признава опасността за СССР (Русия) от разширяването на НАТО на изток. Второ, има еднозначно обещание към СССР за невключването на източноевропейските държави в НАТО.
- В Главния архив на Руската федерация и Националният архив на документацията на Съединените щати има меморандум от срещата на делегацията на заместниците на Въоръжените сили на РФ с генералния секретар на НАТО Манфред Вьорнер. Съобщава се, че през юли 1991 г. депутатите са пристигнали в Брюксел и са се срещнали с ръководството на НАТО. Вернер заявил, че няма да позволи СССР да бъде изолиран от европейската общност и подчертал, че Съветът на НАТО и той са против разширяването на НАТО. Този документ съдържа ясно обещание от висшето ръководство на военния алианс за неговото неразпространение на изток. Аудиторията била: делегация от Русия, включваща депутати от Върховния съвет, Горбачов и неговите помощници.
- На 5 март 1991 г., според личния дневник на британския посланик в Москва Родрик Брейтуейт, британският премиер Джон Мейджър лично уверил Горбачов, че не става въпрос за укрепване на НАТО. Британският премиер обещал същото на министъра на отбраната Язов. По време на срещата с Мейджър Горбачов изразил загриженост относно новата динамика на НАТО: „На фона на благоприятните процеси в Европа изведнъж започвам да получавам информация, че определени кръгове възнамеряват да укрепят НАТО допълнително … Това не прилича на общия европейски дом, който започнахме да изграждаме.“ Мейджър отговорил: „Вярвам, че вашите мисли за ролята на НАТО в настоящата ситуация са резултат от недоразумение. Не става дума за укрепване на НАТО. Става дума за координация на усилията, които вече се извършват в Европа между НАТО и Западноевропейския съюз, което би трябвало да даде възможност на всички членове на Европейската общност да допринесат за укрепване на сигурността.»
Както вече казах, руските, американските и европейските архиви съдържат десетки такива обещания от лидерите на НАТО относно спиране на експанзията към Русия.
Обещанията и международното право
Идеята за отказа на НАТО да се разшири, за съжаление, е записана не в договори, а в многобройни меморандуми в резултат на разговорите между Съветския съюз и западните събеседници на най-високо ниво (Геншер, Кол, Бейкър, Гейтс, Буш, Митеран, Тачър, Мейджър, Вьорнер и други ). Те гарантираха защитата на интересите на сигурността на СССР. Горбачов се съгласи с обединението на Германия и нейното влизане в НАТО в резултат на тази гаранция и въз основа на собствения си анализ, че бъдещето на Съветския съюз зависи от интеграцията му в Европа.
Възниква въпросът: Горбачов идиот ли е? Като оставим психиатрията настрана, ще отговоря: „От гледната точка на юристите, не съвсем“.
През последните сто години международното право на всички континенти познава много случаи, когато едностранните обещания се е наложило да бъдат изпълнени, включително по решение на международни съдилища.
След Първата световна война Дания поиска да получи признание за своя суверенитет върху цялата територия на Гренландия. В процеса на договаряне на същото, на 14 юли 1922 г. нейният външен министър издава декларация, с която признава суверенитета на Норвегия над архипелага Шпицберген с надеждата Дания да признае изключителната й юрисдикция в Гренландия.
На 22 юли 1922 г. норвежкото външно министерство отговаря, че няма да има проблеми нито с едното, нито с другото. Норвегия не възразява срещу признаването на Гренландия като датска. Малко по-късно правителствата на двете страни подписаха споразумение на хартия, но въпросът за принадлежнотста на източния бряг на Гренландия остана нерешен.
На 10 юни 1931 г. Норвегия издава прокламация, в която заявява, че запазва за себе си много оспорваната източна част на Гренландия. Дания се обръща за рагулиране на спора пред Постоянната палата на Международния арбитражен съд.
Съдът решава справедливо. Той припомня обещанието на норвежкото външно министерство, дадено на 22 юни 1922 г. за признаване на суверенитета на Дания над Гренландия, и го квалифицира като едностранно обещание, обвързващо този, който го е дал. Източната част на Гренландия остава към Дания. Това е първият известен случай, когато международният съд признава обещанието на упълномощения орган на държавата като международно правно задължение.
През май 1973 г. Австралия и Нова Зеландия, в същата Постоянна палата на Международния арбитражен съсд, настояват Франция да спре да провежда изпитания на атомни оръжия в океанските атоли. Радиоактивните отпадъци след експлозиите падали върху главите на жителите на страните-ищци. На 22 юни 1973 г. съдът издава заповед за временни мерки, забраняващи на французите да продължат ядрените опити. Решаващата роля изиграва едностранното обещание на Франция да спре взривовете.
Правото на собственост на Латвия и Литва на територията на Естония беше осигурено с едностранната декларация на Върховния съвет от 19 декември 1991 г.
Русия и големиге руски компании са лъгани много пъти след разпадането на СССР.
Сигурна съм, че Русия ще започне серия от съдебни процеси срещу държавите-лъжци.
Петя Паликрушева