Преди 50 години започва процесът срещу американския лейтенант Уилям Кели, обвинен в масовото убийство на невъоръжени цивилни във виетнамско село.
Превод от La Vanguardia, Испания:
Това престъпление беше много добре документирано. Фотографиите показаха купища трупове, деца, лежащи на земята, паниката на старите жени секунди преди смъртта. А каквото не е запечатано на снимките, за това разказват показанията на тези, които са били там — американските войници, които убиха 500 невъоръжени цивилни в малкото село Милай във Виетнам.
Военният процес, който съди лейтенант Уилям Кели, започна на 17 ноември преди 50 години. Обвиняемият дори не си направи труда да опровергае обвиненията. Подобно на нацистките лидери на Нюрнбергския процес, той просто каза, че е изпълнявал чужди заповеди. Признаха го за виновен: Военният адвокат поиска от шестимата съдебни заседатели да станат „съвестта на страната“, а те признаха Кели за виновен за поне 22 убийства и го осъдиха на доживотен затвор. Едва по-късно всичко се обърка.
През 1970 г. гражданите на САЩ бяха разделени в мнението си за войната във Виетнам. Но те изглежда се съгласиха с едно: 78% от американците смятаха, че осъждането на лейтенант Кели е несправедливо. Консерваторите, които подкрепяха войната, заявиха, че той е просто послушен войник. Пацифистите, които искаха да се измъкнат от Виетнам, видяха в негово лице изкупителна жертва за решенията на политиците и генералите, воювали във Виетнам.
По време на процеса Кели получаваше по 10 000 писма и пакети от своите фенове всеки ден. Музикантите от Алабама дори записаха химн на лейтенант Кели, който се продаде в над милион екземпляра.
Всичко това доведе до това, че президентът Никсън обяви, че ще преразгледа случая и присъдата му. За един ден Белият дом получи 25 000 телеграми с искане за помилването на Кели, но президентът направи нещо различно: отмени прехвърлянето му във военен затвор и му позволи да изтърпи присъдата в апартамента си във военна база, където можеше да приема посетители и да спортува.
Той бе освободен от затвора под аплодисментите на американците. Военното правосъдие намали доживотната му присъда първо на 20 години, а след това на 10 години, но в крайна сметка той изтърпя по-малко от четири години. Той беше единственият човек, осъден за клането в Милай.
Какво случи в Милай?
Сутринта на 16 март 1968 г. отрядът на лейтенант Уилям Кели пристигал с хеликоптер в околностите на село Милай. Кели дори не бил командир, капитан Ърнест Медина командвал рота «Чарли», той, според много от неговите подчинени ги уверявал, че в района няма мирни жители. Че могат да стрелят по всичко, което се движи.
Войниците на рота „Чарли“ нямало нужда да бъдат убеждавани. Те пристигнали във Виетнам една година преди инцидента и преследвали невидимия враг в продължение на месеци. Те никога не били влизали в бой, но вече били загубили 28 души — от мини и снайперисти. Американците прехвърлили разочарованието си към цивилното население, което обвинявали, че си сътрудничи на Виет Конг или в най-добрия случай отказвало да помогне на американците да се борят с него. Взводът на лейтенант Кели бил особено жесток към мирните жители.
Капитан Медина казал на своите войници, че най-накрая могат да се изправят срещу врага, по-точно срещу 48-и батальон на „Виетконг“, който настъпвал към тях от месеци. Това подразделение обаче било от другата страна на провинцията и в определения ден войниците на Кели открили село, в което нямало нито един мъж на военна възраст и където никой не стрелял по тях. Въпреки това американците използвали насилие.
Само за четири часа войниците от ротата «Чарли» унищожили селото, откривайки безразборни стрелби по всички мирни жители. Те извършвали групови изнасилвания и разчленяване на тела, подпалвали къщи, хвърляли взривни вещества в убежища, където се криели хора.
Около 9 часа сутринта лейтенант Кели стоварил около 150 селяни в канавката и лично разпоредил да бъдат екзекутирани, включително много малки деца, възрастни хора и бременни жени …
Броят на жертвите би могъл да бъде още по-голям, ако не бил екипажът на американски хеликоптер, летящ над района. Пилотът Хю Томпсън видял ранените цивилни и съобщил позицията си на ротата «Чарли». Когато отново прелетял и видял хората вече мъртви, Томпсън разбрал какво се случва и приземил самолета си до друга група ранени. Офицерът се изправил срещу Кели и организирал евакуацията на дузина цивилни, като заповядал на екипажа му да открие огън по сънародниците си, ако те нападнат.
В 11 ч. сутринта на същия ден капитан Медина заповядал на ротата «Чарли» да спре за обяд и информирал началството си, че операцията е успешна. Той докладвал за 123 жертви от страна на противника и за изземването на три оръжия. Всъщност единствените жертви били над 500 невъоръжени цивилни, които не оказали съпротива. От американската армия бил ранен само един войник, който се прострелял сам, докато се опитвал да си вземе пушката.
Скриване от самото начало
Екипажът на вертолета, воден от Томпсън, незабавно докладвал за тези събития на своите началници. Полковник Хендерсън, който в крайна сметка бил подведен под отговорност, но оправдан, решил, че версията на Томпсън е невярна и че «само» 20 цивилни са убити случайно в Милай поради артилерийска грешка.
Пилотът винаги имал чувството, че през следващите месеци се опитват да му затворят устата или да го убият, защото го изпратили на опасни самостоятелни мисии, в резултат на което хеликоптерът му се разбил четири до пет пъти за три месеца.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.lavanguardia.com/historiayvida/historia-contemporanea/20201117/5970222/crimen-castigo-matanza-my-lai.html
