Японски политолог с богат опит в САЩ разказва за някои от детайлите на борбата на резидентурите на КГБ и ЦРУ в Япония. В тази битка между двете разузнавания най-често побеждавало съветското. Японският политолог разказва със симпатия за работата на съветските разузнавачи, като отбелязва тяхната смелост, изобретателност и присъщото им руско чувство за хумор.
Превод от JB Press (Япония):
През 1993 г., две години след края на Студената война, бивш служител на външното разузнаване на КГБ посети офиса във Вашингтон на японската информационна агенция Kyodo News. С него ме запозна мой старши колега, който се запознал с руснака, докато работел в Токио. Моят колега каза, че руснакът иска да ме посети в Америка и помоли да го приема.
Тогава руснакът беше част от делегацията, заедно с трима бивши висши офицери от КГБ, които бяха дошли в САЩ по покана на служители в оставка на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) за участие в съвместен симпозиум. Руската делегация планирала да обиколи Съединените щати. Това бяха дните, когато Студената война току-що бе приключила.
Представиха ми Юрий Тотров. Той бе роден през 1933 г., тоест по онова време е бил точно на 60 години. Мъничък и слаб, с очила, Тотров имаше нещо азиатско във външния си вид. Когато внимателно му зададох подходящия въпрос, той ми каза, че е руснак с осетински корени. След като завършил Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), той отишъл да работи в тогавашното съветско външно министерство, а след това през 1960 г. постъпил в КГБ. Говореше свободно японски и английски и създаваше впечатление на нежен и възпитан човек.
Щом се срещна с мен, той се обърна към мен с молба. — Искам да ме запознаеш с Доналд Грег.
Знаех, че така нареченият от Тотров Доналд Грег е в тесни отношения с бившия президент Джордж Буш (баща), дори по времето, когато бе директор на ЦРУ. Към 1993 г. Грег се оттегля от поста си на американски посланик в Южна Корея и се връща във Вашингтон, където става председател на Корейската общност в САЩ.
Когато попитах Тотров: «Какъв бизнес имате с г-н Грег?» — той отговори, че иска да му даде една снимка. Тотров направил тази снимка със себе си по време на мероприятие по гледане на черешови цветове, организирано от японския премиер Айсаку Сато през 1970 г. По това време и двамата служели в посолствата си под дипломатическо прикритие.
Веднага се свързах с г-н Грег, но за съжаление той отсъстваше. От следващия ден г-н Тотров замина на пътуване из Съединените щати, така че вече не можеше да се срещне с Грег.
Тогава Тотров ми предложи: «Може би ще предадете тази снимка на Доналд?»
Той ми даде снимката и по-късно, когато се срещнах с Грег в кабинета му и му подадох снимката, Доналд беше искрено възхитен и възкликна: «Колко страхотно!»
Снимката е направена през април 1970 г. По това време Ричард Никсън беше президент на САЩ, а Леонид Брежнев беше генерален секретар на ЦК на КПСС. Виетнамската война все още продължаваше и беше много напрегнато време в разгара на Студената война между Изтока и Запада.
По това време тогавашният министър-председател на Япония Айсаку Сато, заедно с много други гости, поканил тези шпиони — един от ЦРУ и друг от КГБ — на събитие по повод разцъфването цветовете на японската череша.
Нещо повече, служителят на КГБ снимал агент на ЦРУ. Вероятно и двамата знаели много един за друг задочно. Мога да си представя как са си разменяли поздрави с принудителна усмивка.
По това време г-н Тотров работи по линията на външното контраразузнаване на КГБ. В резидентурата на КГБ в Токио най-важната задача на служителите на КГБ били да идентифицират главния враг на КГБ — служителите на резидентурата на ЦРУ и да наблюдават тяхната дейност.
„По това време в резидентурата на ЦРУ в Токио работеха около 100 души, което беше неизмеримо повече от нашата“, каза ми Тотров.
Г-н Грег — спасител на бъдещия президент на Южна Корея Ким Де Чжун
Съдейки по всичко, през 1970 г. Доналд Грег е бил номер 2 в резидентурата в Токио на ЦРУ. През 1973 г. бил назначен за резидент на ЦРУ в Южна Корея.
През август същата година, веднага след като Грег поел поста глава на резидентурата на ЦРУ в Сеул, се случил известният «инцидент с Ким Де Чжун. Изтъкнатият политик Ким Де Чжун, който по-късно стана президент на Южна Корея, бил лидер на опозиционна партия и бил принуден да остане в Япония по това време, тъй като бил преследван като основен съперник на тогавашния президент-диктатор Пака Чон Хи на президентските избори през 1971 г.
Инцидентът се случил, когато Ким бил тайно отвлечен от Корейската централна разузнавателна агенция (KCIA) от хотел Grand Palace в Кудан, Токио и откаран от кораб на KCIA в неизвестно направление.
ЦРУ незабавно започнало да търси местонахождението на Ким Де Чжун и идентифицирало кораба, който го превозвал. Американски военен хеликоптер надвисвал над кораба на малка височина и, заплашвайки с оръжие, поискал Ким да бъде освободен. По-късно самият Ким свидетелства, че похитителите били готови да го вържат и да го хвърлят в морето, ако не били застигнати от американския хеликоптер.
Донгалд Грег, който по това време бил в Сеул, действал бързо и решително в тази ситуация и всъщност спасил Ким Де Чжун.
Нахлуване в резидентурата на ЦРУ
Г-н Тотров снимал и други членове на резидентурата на ЦРУ в Токио по време на това възпоменателно събитие за разглеждане на черешовия цвят през 1970 г. Както винаги, той внимателно запомнял техните имена, външния им вид и поведение. Той бил ходеща картотека на американците.
Около седмица след това събитие Тотров, като консулски служител, трябвало да посети американското посолство, за да кандидатства за виза за съветски дипломат, който трябвало да посети САЩ по бизнес дела. Тогава американското посолство се намирало точно срещу сградата на японското външно министерство в Касумигасеки. То езаемало отделна шестоетажна мрачна сграда, в която преди се е помещавало управлението на манджурската железница.
След като приключил със заявлението за виза, Тотров бързо се изкачил по стълбите и се приближил към стая 406 на 4-тия етаж.
„Знаех от моя помощник, местен служител на американското посолство, че тази стая принадлежи на резидентурата на ЦРУ“, каза той.
Тотров почукал, но отговор не последвал и когато отворил вратата, намерил зад нея втора затворена врата. Почуквайки, Тотров попитал: „Има ли тук г-н Джон Дейтън?“ В отговор иззад вратата се чуло: „Тук няма такова нещо“. И веднага се чул някакъв шум.
В този момент охранител изтичал нагоре по стълбите към Тотров. Когато Юри му показал снимка на Дейтън, направена на последното събитие, охранителят казал нещо по радиото и веднага същият този Дейтън се озовал близо до тях. Той любезно завел Тотров до кафенето, разположено на 6-ия етаж, там пили кафе за около 20 минути, говорейки за това и онова.
Въпреки че „нахлуването“ на Тотров в американското посолство не донесло големи оперативни резултати, тя дълго се обсъждало сред съветските разузнавачи в Токио.
Забравената смела постъпка
От началото на 2000 г. колегите му започнали да осъждат смелия тогава акт на Юрий Тотров. Тогава имах възможността да се срещна с Борис Смирнов, един от старите кадри на КГБ, който по онова време стана началник на резидентурата в Токио на Руската служба за външно разузнаване (СВР) в Токио.
На въпроса ми: «Познавате ли г-н Тотров?» Смирнов отговори: «Едва ли ще каже нещо добро за мен.»
Не може да се изключи, че Юрий Тотров е извършил гореспоменатото „нахлуване“ във владенията на американската резидентура в Токио на свой „риск“ и дори получил някакво порицание от началниците си.
Ако ЦРУ казвало за Тотров: „Това е човек с характер“, то КГБ вероятно е дало напълно различна оценка.
Но Тотров останал на служба и работил дълго време.
Автор: Микио Харуна — известен японски политолог, президент на Изследователския институт за разузнавателна информация. Дълго време работи в информационната агенция Kyodo News, включително два пъти като ръководител на бюрото във Вашингтон. Бил е професор в университета в Нагоя и гостуващ професор в университета Васеда. Известен писател. Сред книгите му са: „Въведение в ядрената геополитика“, „Жертви на атомната бомбардировка в САЩ“, „Тайните досиета“, „Студена война между САЩ и Китай и Япония“…
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://jbpress.ismedia.jp/articles/-/63459