Истинската фамилия на този нелегален знаели само колегите му от разузнаването
Случило се така, че основите на конспирацията, които, разбира се, били полезни на бъдещия съветски нелегал, Уилям Фишер (Рудолф Абел), били преподадени от баща му, който в миналото бил революционер марксист, потомък на русифицирани германци от Русия, който бил принуден да замине през 1901 г. с руската си съпруга в Англия, където две години по-късно им се ражда Уили, кръстен на Уилям Шекспир.
Впил идеите на марксизма с млякото на майка си, 15-годишният Уили решил да се присъедини към редиците на работническата класа и си намерил работа в корабостроителницата в Нюкасъл — макар и не като работник, а като чертожник. Но очевидно, следвайки заповедите на Ленин („Учи, учи и пак учи“), той станал студент в Лондонския университет.
Така и не го завършил: през 1920 г. семейство Фишер се завръща в Съветска Русия. Последвала служба в Червената армия: през 1925 г. той е призован в армията, служи в Московски военен окръг — в 1-ви радиотелеграфен полк недалеч от столицата на РСФСР — във Владимир.
Именно като радист той бил нает да служи в Министерството на външните работи — ИНО ОГПУ, откъдето момчето било изпратено в чужбина: в Норвегия, а след това във Великобритания — семейството му, след като се завърнало от Англия в Русия, не се отказало от британското си поданство.
В Норвегия и Великобритания той осигурявал радиовръзката за нелегалните норвежки и британски резидентури. Но през 1937 г. дългото пътуване в чужбина приключило и през 1938 г. Фишер бил напълно неочаквано, без обяснение, уволнен от редиците на външното разузнаване. Времената били много трудни — тогава Александър Орлов (Лев Николски) избягал на Запад, точно с него Фешер работил като радист.
Едва през есента на 1941 г. той отново бил привлечен в разузнаването. Именно той участвал в подготовката и обучението на разузнавача Александър Демянов, който участвал в операциите „Манастир“ и „Березино“ — най-успешните операции на съветските специални служби по време на Великата отечествена война.
Именно в разузнавателното училище в Самара, където той обучавал радисти за разузнавателни и диверсионни групи, Уилям Фишер се запознава с Рудолф Абел, чието име по-късно ще вземе по време на ареста му в САЩ.
През 1948 г. Фишер е изпратен в командировка в Съединените щати, за да установи работата на нелегалната резидентура, за да разбере плановете на американците — по-специално по отношение на бомбардирането на съветските градове с атомно оръжие.
През 1957 г. обаче агентите на ФБР го проследят и арестуват, по време на което Фишер назовава себе си с името на приятеля си, знаейки, че Рудолф Абел умира от инфаркт през 1955 г. Той като че ли дава сигнал на колегите си от съветското разузнаване, че не възнамерява да казва нищо по време на разпитите.
Американският съд го осъжда на 32 години тежък труд. Но през 1962 г. той е заменен за пилота на разузнавателния самолет U-2, свален над Свердловск, Франсис Пауърс и американския студент Фредерик Пайор, обвинен в шпионаж. Обменът е осъществен на моста Глиники, в резултат на което той си спечелил световна слава като „шпионския мост“. Самият Фишер умира през 1971 г. и е погребан в Москва в Новото Донско гробище.
Петя Паликрушева
