На всяка антируска атака от страна на англосаксонския Запад, а това се случва практически ежедневно, Русия обикновено отговаря с изразяване на загриженост, заявявайки за това в пресата или на брифинг на МВнР.
Обикновено тревогата се изразява с възможно най-остър език от дипломатите Лавров или Захарова, по-рядко Рябков или Антонов. Но ми се струва, че това е недостатъчно. Западът не се срамува от действията си, претенциите му към Русия са постоянни, независимо от загрижеността на Русия.
Реших да преброя техните претенции и се ужасих.
- ПАСЕ поиска Русия да «освободи» Крим и да се изтегли от Донбас.
- Латвия поиска руснаците да им пуснат млякото на руския пазар и да си върнат въглищата по жп линиите.
- Литва и Естония поискаха Русия да върне транзита през пристанищата им.
- Полша след разсекретяването от Министерството на отбраната на РФ на секретните документи за Втората световна война поиска да не я обвиняват за Холокоста.
- Дори Турция поиска Русия да престане да ликвидира терористите в Идлиб и да не се бърка в работите й в Либия.
- САЩ искат много: Русия да не се намесва в техните избори, да не изгражда газови потоци в Европа, да пусне свободно Щатите да си плуват по Северния морски път, да не им пречи да ограбват други страни и прочие.
- Грузия иска да получи обратно Южна Осетия и Абхазия.
- А Украйна иска фактически всичко.
Киев иска най-много московците да не му пречат да унищожава Донбас, иска да превърне Крим в американска база, иска Русия фактически да подарява на украинците нефта и газа…
Дори Швеция иска разни неща — Москва да не обижда Прибалтика и Украйна, да си изведе подводниците от собствените си териториални води.
Лукашенко също се суети и иска отстъпки за руския газ и неф, а и кредити.
Така за около 20 години минимум половината свят все нещо иска от Русия, заплашва я, обвинява я, осъжда я, въвежда санкции.
Но всички се обиждат, когато Русия отвърне с ответни мерки.
«Но, моля ви, как така? Какви ответни мерки въвеждате?! Ние имаме право на санкции срещу вас, но вие — нямате!»
Защото тези ответни мерки са доста неприятни и дори болезнени за всички тях.
Всички гореспоменати и понастоящем все искат и искат от Русия, опитват се по инерция, но с все по-малък ентусиазъм.
Русия все по-често толерантно ги отблъсква.
А отговорите на Лавров и Захарова започват да стават по-твърди и по-твърди.
На свой ред Главната прокуратура в Русия напълно целенасочено прорежда редиците на «сеячите на демокрация»в страната.
«Главната прокуратура на РФ взе решение за признаването за нежелана на територията на Руската Федерация дейността на френската НПО «Асоциация на училищата за политически изследвания към Съвета на Европа», НПО на Чехия «Пражски граждански център»…
Ведомството стигна до извода, че дейността на тези НПО «представлява заплаха за основите и конституционния строй и сигурносттта» на Русия.
Руските военни също не мълчат. Ето какво заяви зам-министърът на отбраната на РФ Александър Фомин в отговор на изказването на министъра на отбраната на Германия:
«Никого не бих посъветвал да се опитва да води диалог с Русия от «позицията на силата». Наред с това, че заплахата със сила е пряко нарушение на Устава на ООН, подобни действия няма да останат без дължимата ответна реакция от наша страна».
Категоричните и твърди отговори, законът за чуждестранните агенти, прочистването на НПО, икономическите мерки ….всичко това ми позвалява да направя извода, за Русия престана да «поглежда» на Запад и недвусмислено отстоява своите интереси.
Петя Паликрушева