„В последните 30 години само говорим за хидромелиорация, някакви средства се разпределят по медиите и в крайна сметка от началото на прехода нито един лев не е даден за изграждане на хидромелиорация. Всичко онова, което беше създадено като такова, е разрушено.“
Това мнение изрази пред БНР зърнопроизводтелят Борислав Петков.
Относно заложените в Националния план за възстановяване 400 милиона лева за целта Петков поясни, че на никого не е ясно „как, за кого, за какво ще бъдат дадени“, но до изборите вероятно ще бъдат „раздавани“ медийно.
Зърнопроизводителите през последните години станаха нарицателно за получаване на субсидии и облагодетелстване, но 2020 г. е била една от най-тежките за сектора на зърнопроизводството, отбеляза земеделецът.
Според Петков застраховането в земеделието у нас е изключително слабо развито. Много малка част от производителите застраховат своята продукция. Сред причините е и това, че много от тях са се „опарили“ — при констатиране на щета се правят всевъзможни неща да не бъде изплатено обезщетение.
Пионери в застраховането на доходите на земеделските производители са САЩ. Това дава възможност за планиране в бъдещето занапред, поясни Борислав Петков.
„В страните, в които има този вид застраховка, държавата е основен партньор и участва в този процес. Тук виждаме, че няма такава воля. (…)Явно някой печели. Някой има интерес от това да има сив сектор. Като че ли застрахователите в България не са достатъчно гъвкави и не могат да поемат този риск.“
Каква година предстои?
„2021-ва е жизненоопределяща за следващите седем години“, смята Борислав Петков. По думите му се толерират „определени практики, които правят лош имидж на България“.
Интервю на Веселина Миланова с Борислав Петков