Въпреки факта, че мнозина смятат 2020 г. за ужасна и почти най-лошата от много десетилетия, аз мисля точно обратното. За мен 2020 г. се превърна в онази повратна точка в икономическата политика на Русия, която руските граждани чакаха много дълго време.
В историята на съвременна Русия трябва да се отделят две години: 2014 и 2020 г. През 2014 г. се случи политически обрат. Русия окончателно се отказа от идеите на глобализма. Разбира се, Путин искаше да направи това по-рано, но нямаше възможност. Прословутата му реч в Мюнхен бе само първата стъпка към онези реални действия, които се случиха през 2014 г.
А през 2020 г. се случи истински икономически обрат.
Много хора задават логичния въпрос: защо Путин предприе дългоочакваното действие, изтръгвайки Русия от лапите на либералния монетаризъм точно сега? Защо чака 20 години?
Въпросът е справедлив, трудно е да се отговори с 2-3 изречения. Но ще се опитам.
Икономиката е сложно нещо, не като политиката. Когато страна е интегрирана в глобалистките структури (МВФ, Световната банка и пр.), тя зависи от експорта на въглеводороди на Запад, а водещите компании, наемащи американски консултанти, бих а се решили не прелом само тогава, когато са убедени, че разривът няма да повлече цялата икономика към дъното, а като следствие и цялата държава.
Да, само за няколко години една страна може да бъде буквално предадена в ръцете на либералния монетаризъм, но за изтръгването й от него ще са нужни десетилетия.
Но към 2020 г. почвата вече беше готова.
Разривът с глобалистите се случи постепенно. Тези санкции, които те въведоха срещу Русия, изиграха само положителна роля. Въвеждаха ги постепенно, но Русия стъпка по стъпка извърши преустройство на икономиката си — чрез държавни дотации тя замени западните продукти със свои.
Световната криза също помогна на Русия. Правителството вече можеше да предприеме тези мерки, които в «мирно време» биха се оказали нереални. А именно, да започне реална борба с офшорките, да въведе прогресивен данък…
Едновременно с това започна прочистването на системните либерали, които лиши от «Солунската митница», както казваме в България.
Ярък пример е уволнението на Чубайс. Но главното е това, че Русия най-накрая разпозна тези хора, които в световната политика се наричат държавници.
По-рано цареше мнението, че единствените държавници са силоваците (Патрушев, Наришкин, Бортников, Шойгу), но в същото време икономическият блок се сътоеше от 90 % от либерали.
Но пробивът бе извършен. През 2020 г. в Русия откриха много забележителни хора: Мишустин, Белоусов, Борисов.
Оказвайки се сред свои, те заработиха на съвсем друго ниво.
Този нов екип обезпечи на Русия спокойното преминаване през кризата.
Да, руската икономика тръгна надолу. С 4 %. Но икономиката на другите страни буквално се срути. Например, в ЕС този показател в различните страни варираше между 7 и 15 %.
А много популисти крещяха в същото време, че на гражданите трябва да се раздадат пари от Фонда за национално благосъстояние по примера на западните държави.
Вместо това руското правителство предприе други мерки, обезпечавайки икономиката с мощни държавни поръчки, които буквално изтеглиха всички отрасли.
И резултатът бе постигнат.
По тази причина през новата 2021 г. гледам на Русия със спокойно сърце.
Да, вероятно ще има грешки.
Но вече виждаме вектора на развитието.
Това вече е държавен капитализъм, който замени либералния монетаризъм. Последният тотално се изчерпа.
Сигурна съм, че резултатът няма да ни застави да чакаме дълго.
Петя Паликрушева