«Държава на Ремонтите сме. Особено се стараят да ремонтират Миналото, да го натъкмят по днешните си вкусове. Щипват онова, което им е нужно, останалото — в крематориума на безпаметството. Както казваше Кончаловски — «Живеем във време на стремително скъсяваща се памет».
Така трябва да прикрият Големия Провал — и да сложат усмирителна риза на Паметта. Джон Банвил казваше, че ако не осъзнаем докрай нещата от Миналото, тогава започваме произволно да го изобретяваме. Докъде ще я докараме, ако толкова сервилно «изобретяваме» Миналото за текущите си нужди?
Направо газят Истината, изнасилват я като кърджалии — и даже дънят тъпаните. Лудост е Историята да бъде оставена в ръцете на хора, които се държат като леки жени с фактите.
Хора, чийто единствен шанс е окончателно да бъдат лумпенизирани младите, за да им продават спокойно лъжите си.
Признавам си, че понякога ми минава еретичната мисъл да сложат някъде — «в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка…» — да скрият в някакъв специален Рай най-ценните достижения на Българската Духовност.
И до тях да имат достъп само ония, които не знаят какво е силикон, какво е миска, какво е рекламист, и пр. Иначе ще посегнат на всичко, ще го овъртолят окончателно в търговската си Паст.
Публиката вече вярва на последния драскач.
Идва времето на «новите разказвачи», които ще бъдат безжалостни като диви зверове. Трябвали им «нови хора» — някои все това дуднат.
Не им трябват нови хора, а нови крадци — които да разравят Миналото, и всеки да вади някаква мръсотийка и да замеря онзи, когото недолюбва.
Eдна от основните повели на Прехода беше: «Кради — и гледай да не те хванат». В началото осъдителна бе не самата кражба, а изобличаването ти.
Сетне и това изискване отпадна, краде се поголовно всичко — накрая порядъчно окрадоха и Миналото, превърнаха го в някаква дрипа, в някакъв сиротник, за когото дори и в центровете за приютяване на бездомници няма място.
И точно сега — когато властниците ни, без дори да си дават сметка, подритват черепа на Съдбата ни.
Няма нищо фатално да харесваш нещо, а след това да разбереш, че си се лъгал. И най-големите световни личности са преминавали през подобни метаморфози — и са били дори благодарни за заблудите си.
Лъвовете сами трябва да описват заблудите или терзанията си — защото в противен случай това ще го направят чакалите. Да не говорим, каква касапница ще настане, когато лъвовете вече няма да ги има.
Кеворк Кеворкян, из книгата «В мътилката на прехода. ИСТОРИИ ЗА ЛИЧНОСТИ и буболечки»