В Съединените щати съществува схващането, че в киберпространството, както в случая с конвенционалните оръжия, атаката може да бъде избегната чрез взаимно сдържане. Авторът на статия в The National Interest обаче отбелязва, че кибер оръжията са коренно различни от ядрените оръжия и с тях трябва да се действа по различен начин.
На всеки няколко години има съобщения за нови хаквания на американските мрежи и всеки път има призиви да се даде отпор на хакерите. Такъв беше случаят след скандала през 2016 г., когато САЩ обвиниха Русия в кибератака и намеса в изборите. По това време американски експерти заявиха, че разликата между възможностите за кибератака и нивото на киберзащита е твърде голяма, за да се разчита само на сдържане.
Както той обяснява, става дума за използване на кибератака за унищожаване на чужди бот системи, въвеждане на сензори и вируси в руските мрежи и принуждаване на враговете да използват защитата си срещу САЩ. Според експерти, ако САЩ успеят да се възползват от инициативата, тогава опонентите им ще загубят възможността да ги атакуват и все повече ще мислят, че щетите от настъпателните операции ще надхвърлят ползите за тях. На теория постоянната киберконкуренция ще доведе до стабилен баланс в тази област и наказване на нападателите след атаката. Те призоваха за нов подход, основан на „предварителна защита“, пише бившият директор на отдел анализ на ЦРУ за Русия Джордж Бийб в статия за The National Interest.
От 2018 г. тази стратегия за защита е в сила в американската политика, пише авторът на статията. Наскоро разкритите факти за нова кибератака предполагат, че това не е достатъчно, че държавите трябва да предприемат допълнителни мерки.
Основният проблем, според автора на статията, е, че в САЩ киберпространството се възприема главно като поле на сдържане, където можете да се придържате към концепцията за взаимна уязвимост, за да убедите враговете да не атакуват. И днес, както беше по време на Студената война, страните са заинтересовани да избегнат „самоубийствен конфликт“, при това Вашингтон и Москва намериха възможност да поддържат това състояние благодарение на договорите за контрол над въоръженията.
Но киберпространството е различно, отбелязва авторът на статията, тук уязвимостите са склонни да се променят, грешките се създават, откриват, използват и отстраняват. За разлика от ядрената бойна глава, която запазва свойствата си в продължение на десетилетия, кибер оръжията са ефимерни и лесно се маскират. В киберпространството трябва безкрайно да търсите и използвате нови уязвимости на противоположната страна. Нито една от страните не може да бъде сигурна, че нейните потенциали са й осигурили стабилно състояние.
Наред с други неща, кибер технологиите размиват границата между шпионажа и военните действия.
Докато агентите, разузнавателните сигнали и сателитите могат лесно да бъдат отделени от ракетите и танковете, кибер шпионажът може например да унищожи данните или дори да саботира цялата система. В свят, в който веригите за доставки, търговските транзакции, системите за ранно предупреждение и контролът на ядрените оръжия са цифрово базирани, кибер саботажът може да бъде изключително мощен, предупреждава авторът на статията.
«Червените линии в това нарастващо кибер съперничество могат да станат забележими само когато вече са прекрачени».
Авторът на статията съветва американските власти да покажат на Москва, че и те могат да изложат руските системи под заплаха. В същото време той препоръчва да не се забравя за дипломатическите преговори с Русия, по време на които могат да се изработят определени правила на играта.
„Излъгахме се, че можем да окажем натиск върху Русия, като спрем нейните пробиви и сякаш не е необходимо да се сдържаме от операциите сами.“
Не може обаче да се разчита напълно на взаимното сдържаме. Връзката между кибер шпионажа и кибер саботажа трябва да бъде отслабена чрез укрепване на инфраструктурата и намаляване на зависимостта от цифровите мрежи.
Джордж Бийб предлага да се въведе резервен капацитет за GPS и системи за захранване, машини за преброяване на гласовете, сателити за ранно предупреждение, системи за контрол на оръжията и т.н.
Ще бъде скъпо, признава авторът на статията в The National Interest, но в противен случай резултатът ще бъде пагубен за САЩ.
Петя Паликрушева
Източник: https://nationalinterest.org/feature/why-america%E2%80%99s-cyber-strategy-failing-175121