През 2021 година светът може да се изправи пред нова война в Средиземно море

28 декември 2020-Нюз Фронт.

Трудна във всички отношения 2020 година приключва, но следващата има всички шансове да се окаже още по-трудна.

В допълнение към реалния риск от ескалация на конфликта в Близкия изток между Съединените щати, Иран и Израел е възможен и жесток сблъсък между Турция и Гърция в Източното Средиземноморие.И тогава в действителност ще бъде проверено доколкоса добри хвалените „невидимки“ F-35 и руските системи за ПВО С-400 са толкова добри.

Гърция и Турция са исторически противници. Опити да будат помирени са правени в рамките на блока НАТО, но безуспешно.
Днес ситуацията се влошава от факта, че и двете страни са в състояние на тежка икономическа криза и се нуждаят от двигатели за възстановяване и растеж.
Това може да са огромните газови находища, открити в Източното Средиземноморие край бреговете на Кипър.
Тези, които ще контролират тяхното развитие и износ за страните от ЕС, ще получат десетки милиарди долари.

Вдъхновен от грандиозните успехи в Нагорни Карабах, новоизпеченият „султан“ Ердоган може да се опита отново да разреши въпроса със сила. Всичко обаче е много по-сложно, отколкото би му се искало.

Строго погледнато, Кипър не принадлежи на Гърция, това е суверенна държава, населена с етнически гърци и турци.

Анкара посочва Кипърската конвенция от 4 юни 1878 година, където островът е определен като част от Османската империя. През 1969 година Великобритания частично признава правата на Турция върху острова, а през 1974 година Анкара извършва военна интервенция, в резултат на което е създадена Турската република Северен Кипър.

Въпреки факта, че е призната само от самата Турция, това не пречи на TРСК да съществува успешно и до днес.
Впрочем турците са успели да разрешат проблема с водоснабдяването на своя екслав, като са построили подводен водопровод от континента до острова. Това, като информация за размисъл.

Проблемът за съвместното съжителство на гръцката и турската част на Кипър беше утежнен днес от откриването на находища на газ в близост, както и от факта, че островът е ключов момент за изграждането на транзитен тръбопровод от Израел за Европа. Анкара иска да получи своя дял от цялото това изобилие, но гърците гледат на проблема по различен начин.

Има основания да се смята, че Турция може да се опита да приложи опита на Карабах за решаване на проблема със сила в Кипър.
На разположение на президента Ердоган, са мощен флот, турската армия се смята за най-силната в НАТО след САЩ.
Турците разполагат с БЛА, които са се показали добре в Нагорни Карабах, те са покрити от въздуха с най-новите системи за ПВО С-400, произведени в Русия.

В пресата се появи информация, че военните, които са участвали в неуспешен опит за преврат преди няколко години, започват да бъдат освобождавани от турските затвори предсрочно.

На теория събитията могат да се развият по следния начин.
По отношение на турската част на Кипър се провеждат някои провокации от гръцка страна, което кара Анкара да наложи морска блокада на острова и да изпрати там военен контингент. Това незабавно принуждава Атина да се намеси, за да защити гръцкото население на Кипър, което може да изпрати флота си на острова и да започне някакви военни действия по сухопътната граница с Турция.
Анкара изглежда по-силна и, оставайки насаме с Гърция, може едновременно да „вземе“ и други спорни острови от нея.

Проблемът за президента на Турция Ердоган е, че Атина едва ли ще бъде хвърлена на разтерзание.Неоосманските учения на новоизпечения „султан“ предизвикват голямо безпокойство сред всички съседи на Турция без изключение.
Северно от Сирия, Либия с морския шелф, Нагорни Карабах, сега гръцките острови, но какво следва? Централна Азия, Африка, Близкия изток? Формалните съюзници по НАТО ще бъдат принудени да подкрепят Гърция.

 

Всъщност Съединените щати вече започнаха да правят това демонстративно. За закупуването на С-400 те наложиха санкции на Анкара. Американците изключиха турците от тяхната програма F-35, като предадоха шест изтребителя от пето поколение на гърците.
Пентагонът даде да се разбере, че разглежда авиобазата Ираклион в гръцкия Крит като заместител на Инджирлик. Вашингтон възнамерява да се укрепи близо до турските Дарданели, където в момента инженерният корпус на американската армия надгражда пристанището Александруполис. Това са доста сериозни сигнали за Анкара, и би било много неразумно да се игнорират.

Ще тръгне ли президентът Ердоган към военен конфликт с Гърция? «Султанът» отхапва само парче, което може да погълне. Очевидно е, че той ще се ръководи от обновената външна политика на Демократическата партия на САЩ. Каква ще бъде тя? Предстои да видим…

 

Автор:  Сергей Маржецкий

Превод: Ася Иванова-Зуан

Българска редакция News Front.