МОЕТО КРЪЩЕЛНО
/В отговор на брътвежите в С. Македония/
Макар и старо, извехтело,
макар на части четири дори —
все пак запазено е цело,
под грижите ми нежни и добри.
То носи ясни, точни дати,
то носи и запазен стар печат;
на него с писмена познати
е писал стар свещеник
белобрад:
… «Роди се… и се именува….» —
кръщелно на чист български език!
И мен законно ми се струва,
че аз съм българин от тоя миг!
Това показва и печата,
поставен там като войник:
препасал текст, нарамил дата,
с безстрашен дух и твърд като челик!
На него/ как да го отмина! /
написали са моите деди:
«В шейсет и девета година
община българска се учреди».
А всеки знае, че тогава
е бил народа ни под турски гнет,
и още българска държава,
е немало, уви! на тоя свет!
Не може, значи реч да става,
че българският шовинизъм уж —
и само той — ме е заставил,
да се родя аз българче в Кукуш!
С това кръщелно аз от Солун
в България достойно се прибрах,
когато гърците най-долно
превърнаха Кукуш на черен прах,
И ако, значи, съм избегал
в България от родния си град —
това показва ясно, драги,
кого съм сметал аз за кръвен брат.
Какви тогаз са тез брътвежи,
за македонски некакъв език?
На хора като теб
— невежи —
те могат да са само ялов вик!
Така че — не от теб зависи,
какъв да бъде моят пътен лист;
И явно е за мен, че ти си
един великосръбски
шовинист!
Д-р Г. Тишинов —
Горна Джумая
Вестник «Македонска Трибуна», 23 февруари 1960 г., излизащ в Индианаполис, Инд, Щатите, орган на Македонските Патриотически Организации в Щатите и Канада