27 декекмври 2020-Нюз Фронт.
Откакто САЩ и западноевропейските страни разделиха през 1991 година Социалистическата федеративна република Югославия и на нейна територия образуваха шест републики на базата на административните граници на тези републики в рамките на Югославия, нито една от тези държави не стана суверенна или независима от Запада.Но никоя държава не се е оказвала в такива неприятности като Македония.
Най-южната югославска република обявява независимост от Югославия след референдума за независимост на 8 септември 1991 година.
Веднага след обявяването на независимостта страната се сблъска с проблем. А именно, Гърция не позволи на ООН да признае Македония под това име, защото смятаха, че един суверен не може да бъде кръстен на регион, който се простира на няколко държави, тъй като регионът в Северна Гърция и Източна България също се нарича Македония.
Заради спора с Гърция ООН призна тази страна като Бивша югославска република Македония едва през 1993 година, две години след обявяването на независимостта.
Краят на спора за името е обявен на 12 юни 2018 година, когато македонският премиер Зоран Заев обяви, че решението е договорено под формата на преименуване на страната в Република Северна Македония, като гражданството е македонско, гражданинът ще има статут на Република Северна Македония и езикът също е македонски.
След това на 30 септември 2018 година се проведе референдум, на който въпреки ниската избирателна активност с 36,91% от гласувалите бе обявено, че процесът на преименуване ще продължи, тъй като 94,18% от гласувалите подкрепиха идеята за присъединяване на Македония към Европейския съюз. Съюз и НАТО с приемането на Преспанското споразумение. Парламентът (Асамблеята) на Македония на 19 октомври 2018 година официално реши да започне конституционните промени, които приключиха на 11 януари 2019 година и влязоха в сила на 12 февруари, след като гръцкият парламент ратифицира Преспанския договор и Протокола по Северна Македония в НАТО. Но проблемите на тази държава не свършват дотук.
След решаването на проблема с Гърция Северна Македония се озова в аналогичен проблем с България.
Въпреки че това не създаде проблеми по време на присъединяването на страната към НАТО, в момента България блокира присъединяването на Северна Македония към ЕС.
А именно, България отхвърля македонската нация и език и смята, че македонците са етнически българи и техният език е български.
България настоява да се използва названието «езикът на Северна Македония» вместо македонски език, и да се сложи край на празника на Гоце Делчев, защото България го смята за българин, а не за македонски герой.
Въпреки Споразумението за дружба, подписано през 2017 година между България и Северна Македония, България блокира присъединяването на Северна Македония към ЕС през ноември 2020 година,
Тогава официалната София заяви, че не възразява срещу преговори между Албания и ЕС, но Северна Македония не може да встъпва в преговори.
Освен с България и Гърция, Северна Македония има проблеми и с Албания, която счита северните и западните части на Македония за нейна територия и част от „Велика Албания“.
Тези проблеми достигнаха своя връх след терористичното въстание в Косово и агресията на НАТО срещу Югославия през 1998 и 1999 г. Албански националисти от двете страни на границата настояваха за обединение и от януари до юни 2001 година боевете в Северна Македония завършиха с подписването на Охридското споразумение, което гарантира на албанците определена степен на културна автономия.
От този момент нататък албанският фактор е постоянен фактор на дестабилизация и влияние в самата държава.
Под натиска на Албания Северна Македония призна независимостта на Косово през 2008 година, а през 2017 година, след насилствена смяна на правителството в Скопие и избора на прозападния премиер Зоран Заев, албанският фактор получи своя председател на парламента, а албанският се превърна в друг официален език в страната.
Единствената държава в региона, която не се стреми към Северна Македония, е Сърбия, въпреки че до 1944 година тогавашна Македония е била неразделна част от Сърбия и Македонската православна църква е била насилствено отделена от Сръбската православна църква през 1967 година. Сръбската общност в Северна Македония все още се бори за статута на национално малцинство.
Във връзка с гореизложеното, еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели заяви, че вероятността Северна Македония да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз в близко бъдеще е малка. Това показва, че Европейският съюз не иска да приеме за свой член държава, която има етнически и гранични спорове със съседите си на външно ниво и политическа и етническа нестабилност на вътрешното ниво.
Но този стандарт не се отнася за присъединяване към НАТО.
На 27 март 2020 година по време на най-голямата пандемия, когато всички страни се бореха с последствията от коронавируса, Северна Македония официално стана член на този алианс.
Въпреки факта, че Северна Македония дори не отговаря на минималните стандарти, тя е приета в НАТО.
С БВП от 12 милиарда долара и бюджет за отбрана от 1,19 процента от БВП, доста под необходимите 2 процента, Северна Македония е поредната стъпка в разширяването на НАТО на изток.
В допълнение към недостатъчния бюджет за отбрана, тази държава има териториални и етнически спорове с всички свои съседи, а политическите и етническите отношения в страната са нестабилни.
Каква може да е причината Организацията на Северноатлантическия договор да приеме такава държава за свой член?
Отговорът е повече от ясен.
Трябва също да се отбележи, че Северна Македония не поддържа добри отношения с Китай от 1999 година, когато под натиска на САЩ тя призна Тайван за независима държава, след което Китай прекрати дипломатическите отношения.
Причината може да бъде само една: обкръжаването на Сърбия и принуждаването на Сърбия да се присъедини към НАТО като партньор на Русия на Балканите, както и приближаването до руските граници. Когато става въпрос за тези цели, НАТО явно се отказва от всички свои стандарти…
Ведран Тадич, сръбска редакция News Front
Превод: Ася Иванова-Зуан