Когато бях дете, много обичах празници — било то нашите Байрами, било то християнските празници Коледа или Великден. Тогава всички празнуваха, защото всички деляха това, което имаха и щяха да сложат на трапезите си. Сега не ги обичам…Не ги обичам, защото повечето от хората нямат какво да делят, освен насъщния, бобеца, картофите, немотията и безработицата си…. 
Народът боледува, народът гладува… Работи и не му плащат! Дерат го, заплашват го, морят го, пият кръвта му чорбаджии и новобогаташи, облечени във власт или подкрепяни от такава. Празни къщи, по които зеят изтърбушени прозорци, като отдавна прободени и изплакани очи, стърчат по селските улици; порти — порутени или окрадени…А ако някъде все още има хора, те ще са възрастни родители, които очакват чедата си от гурбет…
В този момент Джани Родари щеше да каже:
«Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал… познайте какво?
— Надежда. Надежда за всички…»
А аз бих казала:
Не надежда, а работа и здраве им трябва на всички!
И не доброта за пред божии храмове и олтари, не лъжовни молитви от отци, попове и ходжи, от държавници, изкупващи вина подобия на човеци, а истинска — такава, която да я има не само по Коледа! По Коледа ставали чудеса…Нима?
Ще си намерят ли дом бездомниците? Ще имат ли права онези, които работят по 20 часа,но с договори на 4? Ще погледнат ли институциите онези, които чакат да бъдат излекувани? Ще се завърнат ли гурбетчиите по домовете си? Ще се напълнят ли отново училищата, заводите?
Блажени са вярващите! Аз не съм…
Знам, че и след тази Коледа ще е същото — тежко и пагубно…
Много ми се иска да мога да спра войните по света, да нахраня всички, да намеря дом за всеки, да помогна на безработните, да даря със здраве и сила болните.
Ако можех, ако можех да имам една
кърпичка — везана с мъдрост,
втъкана в нея душа…
бих изтрила сълзите на всички…
Бъдете здрави и не боледувайте! Не оставайте без работа и пазете правата си!
Нека в сърцата Ви има истинска любов и от тях никой не си отиде!
Бъдете истински Човеци не само по празници!
Вехлиджан Ахмедова