Манастирът «Св. Наум» на Охридското езеро: Изграден в чест на княз Борис Михаил

Из Най-старото житие на св. Наум, първа четвърт на X в.

Преподобният Наум Охридски умрял на 23 декември 910 година, когато се и празнува неговата памет.

Но навярно поради това, че тогава е зимно време, а при това и Коледен пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 година, установила 20 юни като ден за по-тържествено чествуване на неговата памет.

Манастирът «Св. Наум» на Охридското езеро е построен в периода 893-900 г. от св. Наум, първоначално с името «Св. Архангел Михаил» – в чест на княз Борис Михаил и израства като едно от средищата на Охридската архиепископия.

През втората половина на XVII в. в манастира е изградена и болница за душевно болни.

В Костурско става пословичен изразът «Или ум, или св. Наум».

Поради близостта с югозападните краища на Македония, култът към св. Наум е силно разпространен и манастирът се превръща в обичайно място за поклонение, а децата често са кръщавани с името Наум или Нумо.

За една специфична особеност в местния народен култ към св. Наум, наричан още «мечия светец» пише Р. Попов

(Светци и демони на Балканите. Пловдив, 2008, с. 35-36.).

Култът на «…тамошното население към св. Наум като “мечи“ покровител и като лечител на лудите и душевноболните хора е особено силно развит в Охридско-Мосхополския регион още през 18 в. вследствие на активната роля и намеса на Охридската архиепископия в религиозния живот на местното население, включително и на живеещите там власи и албанци…

Светецът се осмисля и почита като своеобразен митичен стопан-покровител на самото Охридско езеро.

В храмовете и манастирите са открити множество църковни икони и гравюри, изобразяващи св. Наум, орящ нивата си с мечка стръвница и с един вол…»

Църковни песнопения

Стенопис на св. Наум от църква в Костурско, XIX в.