Първият полет на руския Ил-114-300 разтревожи американските медии

Първият полет на руския пътнически самолет Ил-114-300 предизвика много смесена реакция в САЩ.

Прототипът на турбовинтовата машина за първи път се издига в небето през 1990 година. Тогава СССР възлага големи надежди на възможността да създаде иновативен 64-местен регионален самолет, проектиран с най-новите технологии.

Но на СССР не му оставаше много и след неговия разпад Ташкентският завод до момента на пракратяването на съществуването му през 2012 година произведе само 15 серийни Ил-114.

Решението за възраждане на производството бе взето от ръководството на Руската федерация през 2015 година. Тогава самолетът получи окончателното си обозначение Ил-114-300. Основната разлика между «русифицираната» версия от по-ранния модел е силовият агрегат. До 2012 г. беше инсталиран двигател на канадската компания Pratt & Whitney, но сега самолетът получи руския двигател ТВ7-117СТ-01 и руска авионика.

Американското издание на The Drive счита, че тези промени ще позволят самолетът да се използва във военната сфера, което е основният му акцент. Журналистите изразяват загриженост, че на базата на Ил-114-300 може да се появят редица нови модели, които ще заменят съветското оборудване. Става дума за въздушния команден пункт Ил-22, средствата за радиоелектронна борба Ил-20 и самолетът за морско патрулиране Ил-38. Тази теория се подкрепя и от изявлението, направено в края на 90-те години от представители на конструкторското бюро «Илюшин» относно плановете на руските инженери да стартират производството на модификациите Ил-114ПР и Ил-114ПРП, които трябваше да отговарят за радиоелектронното разузнаване и радиоелектронната борба.

„Времето ще покаже дали Ил-114-300 е толкова необходим наследник на някои от руските военни платформи със специално предназначение“, подчертават наблюдателите на The Drive, добавяйки, че самолетът определено ще има не само гражданска употреба.

По-рано германското издание FlightGlobal писа за потенциала на Ил-114-300 и перспективите му на руския пазар.

Петя Паликрушева