Здравейте, уважаеми читатели! Както се казва, руснаците са мирни хора, но по едно време бронираният влак на Русия бе поставен в глуха улица.
Към средата на 70-те години по време на изтощителната надпревара във въоръжаването, управляващите кръгове в СССР и САЩ осъзнаха, че при наличното количество обикновени и ядрени въоръжения няма да има победители в горещата война.
От 1973 до 1975 години по инициатива на страните от Варшавския договор бяха проведени консултации между страните от социалистическия лагер и европейските страни-участички в НАТО.
В резултат на срещите беше изработен единен документ (Хелзинския акт), в който се закрепваха резултатите от Втората световна война, признаваше се суверенитета, равенството и нерушимостта на границите на страните, подписали документа.
Той включваше следните договорености:
— съгласуване на набор от мерки за укрепване на доверието във военната област (уведомления за военни учения, за крупни предвижвания на войските, обмен на доброволна основа на набюдатели на военните учения).
- анализ на състоянието и изработка на препоръки за развитие на сътрудничеството в областта на икономиката, науката и техниката, околната среда.
- политически ангажимент по въпросите за правата на човека и основните свободи.
Целта на документа бе съдействие за подобряване на отношенията между държавите-участички с гарантиране на условия, «при които народите могат да живеят в условията на истински и здрав мир, бидейки предпазени от каквито и да било заплахи или покушения над тяхната безопасност».
И всичко тръгна, както се казва, по вода, образно и преувеличено казано, но все пак имаше някаква светлина в тунела.
Но тя беше до момента, в който на власт в СССР пристигна тихомълком скъпият ни Михаил Сергеевич Горбачов, който напълно доброволно и без каквито и да било контрибуции измъкна Русия от страните-супердържави-победители във Втората световна война и я запокити в списъка на подчинените слуги на Запада.
В тази неудобна поза Русия стоя точно до пристигането през 2007 г. на Владимир Путин, когато той произнесе речта си в Мюнфхен. Да, това беше знаменита рач. Същността й може да се обобщи с една фраза:
«Писна ни! На Русия й писна да търпи вашето цинично издевателство, господа западни буржоа!»
Но господата «буржоа» не взеха насериозно думите на Путин, дори се развеселиха, та май и се разсмяха…
Но…не минаха и десет години, и на същите тези господа съвсем вече не им е до смях.
Русия изящно отцепи Крим от Украйна и незабелижимо се «обзаведе» с най-съвременни оръжия.
Нещо повече, официално бе променена военната доктрина на Русия, чиято същност се заключава в разширяване на възможностите й за употреба на ядрено оръжие не само в отговор на ядрен удар, но и в случай на използването срещу Москва и нейните съюзници на обичайни въоръжения, ако това може да доведе до гибелта на държавата.
Накратко казано, ако нападнат Русия и на нея й се стори, че това носи за нея заплаха от унищожение, то руснаците просто ще използват «ядрена бомба».
Например, ако се случи така, че новият Хитлер отново сътвори «блицкриг» и нахлуе с танкове до Кремъл, то Русия без всякакво съмнение ще го изпепели, превръщайки го в радионуклидна пепел.
С уважение:
Петя Паликрушева