19 декември 2020-Нюз Фронт.
Излъчват се истерични съобщения от Армения и Карабах за събитията в зоната, която трябва да бъде контролирана от руските миротворци.
Руското министерство на отбраната трябва да опровергава дори изявленията на арменския премиер Пашинян. Откъде идват слуховете за нови сблъсъци в Карабах, обкръжаването на арменски войски — и какво всъщност се случва в региона?
Към сутринта на четвъртък, 17 декември, руските миротворци в Карабах успяха да отблокират няколко арменски села в коридора на Лачин, които преди това бяха заобиколени от азербайджански специални сили. Това е вторият път, когато азербайджанската страна се опитва да използва особеностите на споразумението за прекратяване на огъня, за да подобри конфигурацията на фронтовата линия.
Емоционалната и психологическа атмосфера в Карабах и Армения е много напрегната, в резултат на което информационното поле е изпълнено със слухове, непроверени данни и просто провокативни информационни бомби. В сряда, 16 декември, дори премиерът на Армения Никол Пашинян, който уж трябваше да разполага с точни данни, заяви, че се твърди, че «руските миротворци са били обкръжени», което по-късно трябваше да бъде опровергани от руското министерство на отбраната. Докладите за предполагаемото продължаване на боевете при Хцаберд също не бяха потвърдени.
Няма точна информация за съдбата на около 60 военнослужещи от Карабах в гористите планини край село Хин Тагер, с които комуникацията беше изгубена преди два дни.
Президентът на Нагорни Карабах Араик Арутюнян заяви, че те са пленени от азербайджанците, но нямаше потвърждение за това. Баку разпространява видеоклип с пленени арменци, но кога и къде е заснет, не е ясно.
Жителите на общността Сарапат от района на Армения Ширак (това е северната част на републиката) видяха в това видео свои роднини, които са отишли в Карабах като доброволци. В резултат на това тези жители блокираха пътя Гюмри-Баграташен, водещ към Грузия, настоявайки властите на страната да направят нещо.
Според наличните данни в близост до населените места Хцаберд и Кхин Тагера батальон от азербайджанските специални сили „Яшма“ (до шестстотин души) се е приближил до арменските постове (около 60 души) и е изпратил парламентарист с предложение към арменската страна да се предаде. Арменците отказаха и се оттеглиха в гората на малки групи. Мъглата ги спасява. Някои от тях успяха да излязат от обкръжението, но комуникацията с други групи беше загубена. Някои останаха на позиция с командващия Арсен Газарян и след преговори азербайджанците ги пуснаха при руските миротворци.
Няма клетъчна комуникация, късо вълновите радиостанции са безполезни в планината, те нямат дълги вълни и батериите отдавна са паднали. Къде са тези групи сега е неизвестно. Понастоящем празни села, като цялото дефиле, се контролират от руските миротворци; през последните дни там не се забелязват въоръжени сблъсъци.
В коридора на Лачин същият спецназ «Яшма» преди два дни се опита да вземе под свой контрол няколко арменски села от двете страни на пътя Горис-Лачин-Степанакерт. Тоест, единственият „път на живота“, свързващ Армения и Карабах и който, съгласно споразумението от 9 ноември, трябва да бъде контролиран от руските миротворци.
Става въпрос за села в планините на юг от пътя — Хин (Стария) и Mец (Големия) Шеб, Лисагор а на север — Ekцаох.
Административно и Шен, и Екхцах се отнасят към района на Лачин в Карабах (т.е. на теория те би трябвало да бъдат прехвърлени на азербайджанска страна), но, от друга страна, те могат да бъдат отнесени към зоната на коридора на Лачин (която трябва да бъде под контрола на руските миротворци). Чрез контролиране на тези села и височините около тях е възможно да се контролира самият път, което означава грубо нарушение на споразумението за прекратяване на огъня и като цяло унищожава цялата конфигурация, която това споразумение предоставя.
А село Лисагор (историческо Лисогорье, това е руско село, основано в началото на ХХ век от староверци) като цяло административно принадлежи към района Шуши, тоест при никакви обстоятелства не трябва да попада в контролната зона на Азербайджан.
Малки разклонения от главния път водят до всяко от тези села. Азербайджанците поставиха контролно-пропускателни пунктове по тези пътища, които всъщност блокираха селата, и напълно заобиколиха Хин Шен, разстилайки се по височините наоколо.
След това те „влязоха в преговори“ с местните жители и всъщност поискаха да напуснат селата . Трябва да се каже, че в Хин Шен (по съветско време селото се нарича Киров) на практика не останаха хора, а местният глава сам водеше преговори с азербайджанските специални сили.
Преди войната в Мец Шен имаше малко над сто жители, включително миналогодишните бежанци от Талиш. Няма телефонна връзка с тези села и отне много време да се изяснят подробностите.
Предполага се, че в района на Хин Шен са се намирали до 150 военнослужещи от Карабах. Азербайджанската страна заяви, че цивилните могат да напуснат селата, но няма да пропуснат арменските военнослужещи да преминат и настояват да се предадат. Точно в този момент се появи видео с пленници, в което жителите на Ширак разпознават своите роднини и съседи.
Ситуацията замръзна, започнаха да се разпространяват панически слухове, които бяха разпръснати от странни изявления на арменски официални лица, включително самия премиер Пашинян.
В сряда вечерта, 16 декември, руските миротворци започнаха да се придвижват в района, а през нощта азербайджанските специални части премахнаха контролно-пропускателните пунктове от пътищата, деблокираха селата, разрушиха позиции на височини и тръгнаха към Шуши.
В изявлението от 9 ноември не се посочва подробно зоната на отговорност на миротворците в коридора на Лачин.
Тоест там се казва, че самият коридор трябва да се контролира от руските миротворци и там не трябва да има нито арменски, нито азербайджански войски. Но не е написано или изчертано подробно на картата.
В резултат на това азербайджанската страна решава, че ако самият път с асфалт не може да бъде контролиран и няма да е възможно да се блокира с бариера, тогава защо да не се разполажат на височините наоколо, да не сложат картечница там и да контролират пътя, ако не де юре, то де факто.
Освен това има доказателства, които предполагат, че събитията край Хцаберд и по Лачинския коридор може да не са централизирани операции, а инициатива на място.
Спецназ «Яшма» неконтролируемо се разхожда в планините около Шуши, вдигайки много шум. Първоначално им липсваше слава: в началото на войната в северния сектор на фронта „Яшма“ беше в засада, претърпявайки много болезнени загуби. И сега наистина искат да си вдигнат репутацията.
Освен това арменците са силно деморализирани и нямат време да реагират адекватно на подобни атаки. Забележително е също така, че според очевидци парламентаристите от Яшма открито казват, че не искат да убиват никого, особено в такива количества. Те имат различна цел.
За съжаление засега няма признаци, че всички спорни въпроси ще бъдат разрешени чрез преговори.
Азербайджанската страна е обективно доволна от случващото се, а Баку не се интересува от подробно уточняване на позициите и картите.
До момента миротворците н Русия са успели да разрешат тези противоречиви въпроси без използване на сила, тъй като чисто политическо ново обостряне все още не е актуално и необходимо за никого. Но не е ясно колко време ще отнеме изясняването на подобни противоречиви въпроси и къде напрежението ще се разпали следващия път.
Отделна е историята с пленниците и безследмо изчзналите. Изглежда, че споразумението за обмен на „всички за всички“ е постигнато, но в действителност все още не е приложено.
В края на активните военни действия този въпрос винаги се превръща в един от основните обекти на обществено обсъждане.
Несигурностите и неточностите автоматично водят до социално възмущение, както се случи в Ширак. За съжаление местните власти се справят слабо с това. И всички тези проблеми към този момент единствено са в състояние да решават мироопазващи сили на Русия.
Продължаваме да следим ситуацията и да ви онформираме. ОЧаквайте подробности в развитие.
Ася Иванова-Зуан