15 декември 2020-Нюз Фронт.
Максим Юсин — за ситуацията в зоната на арменско-азербайджанския конфликт
Властите на Армения и Азербайджан си разменят остри изявления. От зоната на конфликта идват съобщения или за нови боеве, или за смъртта на хора в резултат на минна взривове. Според мението на политическия наблюдател на «Комерсант» Максим Юсин няма предпоставки за стабилизиране на ситуацията, а настъпващата година заплашва с нови изпитания както за Баку и Ереван, така и за руските миротворци.
Примирието в зоната на арменско-азербайджанския конфликт става все по-условно. Първата сериозна битка в района на Хадрут вече се проведе и само пристигането на руските миротворци успокои ситуацията. Въпрос: за колко време обаче? Съдейки по острите изявления, които продължават да си разменят официалните лица в Баку и Ереван, страните продължават да се намират в състояние на война.
Просто сега тази война е словесна, информационна, пропагандистка, но във всеки момент тя отново може да прерасне в истинска, класическа, кръвопролитна, както тази есен.
Най-тревожният сигнал бяха изявленията, направени на 10 декември на така наречения «парад на победата» в Баку от президентите- «победители» на Азербайджан и Турция, които стояха рамо до рамо на подиума.
Илхам Алиев, все повече и повече се вживява в ролята на победоносен пълководец, фактически предяви претенции към територията на Армения, като буквално казва следното:
„Иреван, Зангезур и Гойча са нашите исторически земи, където азербайджанският народ живее от векове“.
Преведено от азербайджански на общодостъпен език, това твърдение трябва да се разбира по следния начин: Алиев нарече Ереван, района на Сюник в Армения и езерото Севан „историческите земи на Азербайджан“.
Тоест, той постави под въпрос териториалната цялост на държавата, с която Русия е свързана със съюзнически отношения в рамките на ОДКС.
И фактът, че Кремъл все още не е реагирал официално на това изказване, не трябва да въвежда в заблуждение: подобно заявление не може да остане незабелязано и да не са направени съответните изводи.
Алиев действа твърде демонстративно.
При желание възпитаникът на МГИМО, който знае цената на всяка дума, би могъл да построи заявлението си в по-спокоен, мировлюбив тон, все пак победителят не трябва да се гаври с победения.Често през историята лидерите, които са печелили войни, са проявявали великодушие, като по този начин са предотвратявали бъдещи конфликти. Но президентът Алиев изглежда има различна философия.
Това се потвърждава и от още един брутален цитат:
„Железният юмрук на Азербайджан ще сломи гърба на арменския фашизъм, ако той отново надигне глава“.
Основният съюзник (и „по-голям брат“) на президента Алиев Реджеп Тайип Ердоган говори в същия дух. Сред онези турски държавници, чиито души според него трябва да се радват в деня на парада в Баку, Ердоган спомена Енвер паша.
Този човек, военен министър в Османската империя, се смята за един от организаторите на арменския геноцид от 1915 година. Освен това турски трибунал, проведен през 1919 г., го признава за военен престъпник.
Но Ердоган има свой собствен поглед върху историята, политиката и бъдещите отношения с Армения и арменците — именно това той даде ясно да се разбере обръщайки се към духа на Енвер паша. Предвид този фон е трудно да се правят оптимистични прогнози за следващата година.
В Южен Кавказ ситуацията постоянно ще се балансира на ръба на войната.
И ще бъде голям успех, ако тази граница не бъде пресечена.
За Москва ситуацията се влошава от факта, че отсега нататък тя е основният гарант за спазване на примирието, а нейните миротворци всъщност са на фронтовата линия.
Няма съмнение, че те ще се сблъскат с провокации повече от веднъж.
Има много желаещи да взривят ситуацията и от двете страни. Сред арменците това са онези, които копнеят за отмъщение в момента, без забавяне. А тъй като не се получава със свои сили, може да се опита да се въвлече Москва в конфликта. Сред азербайджанците и турците „партията на войната“ е още по-влиятелна. И, съдейки по последните изявления, включва и двамата президенти на Турция и Азербайджан.
В общем, в Закавказье нас всех ждут тяжелые времена. И, увы, нельзя исключать, что основные испытания еще впереди.
Превод: Ася Иванова-Зуан