Руският президент Владимир Путин подкрепи идеята за създаването на специален съд за правата на човека в страната. На този етап всичко това трябва да се разработи, разбира се, но самата идея със сигурност е правилна.
Главното е в друго. Въпреки популярността на идеята за принадлежността на Русия към европейската (по-общо казано, западна, включително САЩ) общност, през цялата история на съществуването на руската държава, Западната цивилизация не възприема Русия като своя част.
Европейската общност, както си я представя колективният Запад, е нещо като колония от поляци, германци и някакви други „правилни европейски мечоносци.
Това дори не се промени с разпадането на СССР и официалното признаване на върховенството на западния мироглед, възникнал върху руините на Съветския съюз.
Почти 20 години Русия се опитва да спечели благосклонността на „Вашингтонския обком“ и очевидно най-накрая осъзна цялата глупост и безполезност на това доброволно желание за «окупация».
Отвореният свят, единният пазар, законността, справедливостта, универсалното международно право, за които денонощно тръби Западът — не са нищо повече от приказки от хиляда и една нощ за първа група от предучилищна възраст.
Особено нагледно това се потвърди след февруарския майдан през 2014 г. в Украйна.
Русия не просто се скара със Запада. С всяка година се задълбочава принципният цивилизационен разкол на ниво базисно световъзприятие на фундаменталните понятия.
Западът отново се опитва да унищожи Русия.
Ако по-рано този опит бе извършван на фона на фашистките орди на Хитлер, то днес — под формата на международни санкции.
Що е то права на човека, как трябва да се спазват?
Според Запада Русия има пълна несъвместимост с гореспоменатите права, с така декларираните формални норми на Европейския съд за правата на човека, а още повече с новите либерални идеи.
А щом Русия притежава собствен, различен от европейските, възглед за правата на човека, то й е нужен собствен съдебен механизъм.
Защото европейският спря да работи.
Тук трябва да се осъзнае, че всичко това няма как да стане с вълшебна пръчица, защото задачата е от голям мащаб. Има множество юридически и законови въпроси, които в дадения момент липсват в конституционния механизъм на Русия. Тяхното решение предстои да бъде намерено.
Още по-сложно е решенията на бъдещия руски съд по правата на човека да имат гаранция за изпълнение извън пределите на руската държава. Но дори на дадения етап те могат да станат ефективна законова база за юридическото обезпечение на действията на Русия по отношение чужди държави.
Наистина, Русия твърде дълго игра ролята на догонваща.
Русия въведе санкции срещу ЕС едва в отговор на обявяването на европейските от страна на Запада.
Същото се случи и по отношение на САЩ и другите държави.
А трябваше да бъде точно обратното.
Защото става дума за руския свят, за руската държава.
А руските закони в този свят и държава имат безусловно превъзходство.
Съответното решение за върховенството на Конституцията на РФ над международните актове Владимир Путин подписа на 8 декември 2020 г.
По такъв начин Русия се приближава към важната стъпка — към укрепването на субектността на руската държава, към потвърждение на нейната геополитическа уникалност.
А това, без всякакво съмнение, е мега добро дело.
Успех, Русия!
Петя Паликрушева