Авторът сравнително деликатно повдига темата за отношението към историята в съвременна Русия. Отмяната на честванията на Деня на победата поради епидемията, трудностите в отношенията с Беларус и Украйна — до всички тези теми авторът се докосва с относително съчувствие. Той обаче изважда присъединяването на Крим към Русия извън контекста на „Майдана“.
Превод от Forbes:
Путин предлага на Запада урок по история на Втората световна война
Когато Белият дом обяви в Twitter, че „Америка и Великобритания победиха нацистите на 8 май 1945 г.“, подкрепеният от Кремъл уебсайт RT веднага попита „Не сте ли забравили някого?“ Това беше заглавието на статията за възмущението на потребителите на Twitter от факта, че СССР не е споменат.
През юни по-подробна статия на самия Путин по темата се появи на сайта на National Interest и на портала на Кремъл.
„Историческият ревизионизъм, чиито прояви сега наблюдаваме на Запад и главно във връзка с темата за Втората световна война и нейните резултати, е опасен“, това бе заглавието на президента Путин.
Незавършените дела от съветските времена
Продължаващите протести в съседна Беларус, където хората се противопоставят на Александър Лукашенко, който управлява страната повече от четвърт век, предизвикват безпокойство. Лидерството на Лукашенко в съветски стил означава, че той обикновено се разглежда като съюзник в Москва и Кремъл е много доволен да види, че администрацията на белоруския президент действа като буфер срещу по-нататъшното напредване на НАТО на изток.
«Наистина се надявам, че белоруският народ ще има достатъчно политическа зрялост, за да може спокойно, без никакви резки движения, да изгради вътрешнополитически диалог», каза Путин на 2 декември, предаде Ройтерс.
Това вече не прилича на непоклатима подкрепа за Лукашенко.
Кремъл най-вече се притеснява от възможността в Беларус да се появи прозападно правителство. Досега демонстрантите подчертаваха, че това, от което първо се нуждаят, не е членството в ЕС и НАТО, а оставката на Лукашенко. Въпреки това Русия внимателно следи развитието на събитията.
Спорът между Русия и Украйна остава източник на напрежение. Когато Москва отне полуостров Крим от по-слабия си съсед през 2014 г., Западът й наложи обширни санкции и степента на руските отношения със западните страни падна до най-ниското си ниво след Студената война.
Войската бе въведена в Нагорни Карабах
Има проблем и с Нагорни Карабах. Този замразен конфликт през есента на 2020 г. доведе до взрив и между Азербайджан и Армения избухна война. Благодарение на посредническите усилия на Русия военните действия между армиите на двете страни бяха прекратени.
Постигнатото споразумение предвижда разполагането на руски миротворци в Нагорни Карабах. Това е възможност за оказване на влияние, но в същото време голяма отговорност.
На 1 юли приключи референдума за поправки в руската конституция. Сега Путин има шанс да остане на власт до 2036 година. Той може да се превърне в един от основните най-дълго управляващи в Русия за цялата история на страната. Но 2020 г. му даде богата храна за размисъл за историята на миналия век и нейните последици днес.
Петя Паликрушева
Източник: https://www.forbes.com/sites/jamesrodgerseurope/2020/12/10/russia-in-2020-putin-and-the-triumphs-and-challenges-of-history/?sh=5a52e2ea6261